НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
154
резултата в
38
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Взимане и даване / Взимане и даване
,
НБ
, София, 6.5.1917г.,
Например, казваме: Човек е двукрако
същество
; и кокошката е двукрако.
Различаваме три вида крадци: крадци във физическия свят, които обират касите и кесиите на хората; в духовния свят, които обират сърцата и чувствата на хората и в умствения свят, които обират човешките мисли. Когато се разглежда известен въпрос, както ние разглеждаме въпроса за крадеца, хората се спират върху логиката и търсят, има ли такава в мисълта, или няма. Важно е, каква логика търсят. Има три вида логика: на формите, на съдържанието и на смисъла. Логиката на формите е механически процес.
Например, казваме: Човек е двукрако
същество
; и кокошката е двукрако.
Следователно, кокошката е човек. Религиозните пък казват: Кръвта Христова спасява. Човек се умил с тази кръв, следователно, той е спасен. Питам: Кръвта, в която човек се умил, принадлежи ли, наистина, на Христа? Това е логична мисъл, вярна по съдържание, но не и по смисъл.
към беседата >>
Когато изучава вътрешния смисъл на живота, човек дохожда до убеждението, че, като
мислещо
същество
, той първо принадлежи на Бога, а след това на човечеството, на своя народ, на семейството си и на себе си.
Бях на една вечеринка и видях, че моята възлюбена игра през цялата нощ с един млад офицер, без да обърне най-малко внимание на мене. Не искам такава мома. За такива моми и момци, турците имат пословица: „Камък, който се търкаля, темел не хваща." Да бъде човек религиозен, това не значи, че трябва да принадлежи към някаква секта, или да влиза в някаква кошара. Ако един господар има десет хиляди овце, той може да ги тури в десет кошари, а не в една.
Когато изучава вътрешния смисъл на живота, човек дохожда до убеждението, че, като
мислещо
същество
, той първо принадлежи на Бога, а след това на човечеството, на своя народ, на семейството си и на себе си.
Следователно, ако някой ме пита, българин ли съм, отговарям: Аз съм мислещо същество, което първо принадлежи на Бога, после на човечеството, на своя народ, на дома си и най-после на себе си. Този е логическият път на правата мисъл за всеки, който иска правилно да разреши дълбокия смисъл на живота. Азът, личното, егоистично начало в човека има отношение към земния живот. Тъй щото, да живее човек първо за себе си, това значи, да мисли само за стомаха и за дробовете си. Обаче, смисълът и предназначението на човека не е нито само в главата му, нито в дробовете му, нито в стомаха.
към беседата >>
Следователно, ако някой ме пита, българин ли съм, отговарям: Аз съм
мислещо
същество
, което първо принадлежи на Бога, после на човечеството, на своя народ, на дома си и най-после на себе си.
Не искам такава мома. За такива моми и момци, турците имат пословица: „Камък, който се търкаля, темел не хваща." Да бъде човек религиозен, това не значи, че трябва да принадлежи към някаква секта, или да влиза в някаква кошара. Ако един господар има десет хиляди овце, той може да ги тури в десет кошари, а не в една. Когато изучава вътрешния смисъл на живота, човек дохожда до убеждението, че, като мислещо същество, той първо принадлежи на Бога, а след това на човечеството, на своя народ, на семейството си и на себе си.
Следователно, ако някой ме пита, българин ли съм, отговарям: Аз съм
мислещо
същество
, което първо принадлежи на Бога, после на човечеството, на своя народ, на дома си и най-после на себе си.
Този е логическият път на правата мисъл за всеки, който иска правилно да разреши дълбокия смисъл на живота. Азът, личното, егоистично начало в човека има отношение към земния живот. Тъй щото, да живее човек първо за себе си, това значи, да мисли само за стомаха и за дробовете си. Обаче, смисълът и предназначението на човека не е нито само в главата му, нито в дробовете му, нито в стомаха. Значи, азът е форма, която трябва да бъде в съгласие с всички форми, в които има съдържание и смисъл.
към беседата >>
Единственото
същество
, което може да оправя кривите мъже и жени, момци и моми, това е майката.
Това не е за обезсърчение, но трябва да знаете, че кривият човек не може да се оправи. Крив човек е онзи, който съзнателно се отдалечава от Бога. Това са хора, които живеят само за себе си; те разглеждат живота от гледището на физическата логика, поради което се отдалечават от Бога и не могат да се оправят. За себе си те са прави, защото живеят по своя, себична, ограничена логика, но другите не трябва да се заблуждават, да мислят, че могат да ги оправят. Досега никоя мома не е оправила един крив мъж; нито един момък не е оправил една крива жена.
Единственото
същество
, което може да оправя кривите мъже и жени, момци и моми, това е майката.
Изкуството, науката, да оправяш кривия е достояние само на майката. Кога майката може да направи това? – Не след като роди детето си, нито като бременна, а най-малко сто години преди да стане майка. Ще кажете: Отде ще намери тези деца? Как ще ги възпитава, когато не ги вижда?
към беседата >>
2.
Голямата вяра
,
НБ
, София, 19.1.1919г.,
Като слушат да се говори така, мнозина ще възразят, че е свободно,
мислещо
същество
, независимо от условията.
Изучавайте качествата и проявите на животните и подражавайте на доброто в тях. Вижте как овцете се подчиняват на своя пастир. Не трябва ли и хората да се подчиняват така на своя Отец? Вижте как копринената буба се смалява постепенно, докато се завие в пашкули и прекара в сън известно време, докато се превърне на пеперуда, и литне в широкия свят. Не трябва ли и човека да научи изкуството да се смалява и увеличава, когато условията му диктуват едното или другото положение.
Като слушат да се говори така, мнозина ще възразят, че е свободно,
мислещо
същество
, независимо от условията.
Наистина човек е мислещо същество, но той е господар на условията само когато мисли, чувства и действа правилно. Иначе, той е роб и слуга на условията. Правата мисъл, правото чувство и правото действие имат отношение към Божественото начало. Така постъпи жената хананейка. Тя започна с малкото и придоби голямото.
към беседата >>
Наистина човек е
мислещо
същество
, но той е господар на условията само когато мисли, чувства и действа правилно.
Вижте как овцете се подчиняват на своя пастир. Не трябва ли и хората да се подчиняват така на своя Отец? Вижте как копринената буба се смалява постепенно, докато се завие в пашкули и прекара в сън известно време, докато се превърне на пеперуда, и литне в широкия свят. Не трябва ли и човека да научи изкуството да се смалява и увеличава, когато условията му диктуват едното или другото положение. Като слушат да се говори така, мнозина ще възразят, че е свободно, мислещо същество, независимо от условията.
Наистина човек е
мислещо
същество
, но той е господар на условията само когато мисли, чувства и действа правилно.
Иначе, той е роб и слуга на условията. Правата мисъл, правото чувство и правото действие имат отношение към Божественото начало. Така постъпи жената хананейка. Тя започна с малкото и придоби голямото. Много от сегашните хора започват с големи желания, искат да блеснат в света, всички да говорят за тях.
към беседата >>
И най-малкото
същество
, което изпълнява службата си както трябва, отива нагоре, към клоните.
Той не е нито ангел, нито светия, не разполага с техните знания. Само ангелите и светиите могат да живеят без плът, но, когато са на небето. Слязат ли на земята, и те се обличат в плът. Всички животни, всички хора са облечени във форми, които отговарят на тяхното развитие. В този смисъл всяка форма изпълнява известна служба.
И най-малкото
същество
, което изпълнява службата си както трябва, отива нагоре, към клоните.
И обратно, ако човек не изпълнява волята Божия, той е в положение на корени, които се забиват дълбоко в земята. Следователно, не е важно каква служба изпълнява човек, а как я изпълнява. Съвременните хора говорят за любовта на Христа, но прилагат старите методи в живота си. Те започват добре, а свършват зле. В това отношение те приличат на влюбените моми и момци.
към беседата >>
3.
Разговори с Учителя
,
ИБ
,
НБ
, София, 8.1.1922г.,
Ще кажете, че животното е нисше
същество
, следователно, всеки може да посегне на неговия живот.
— Защо евреите сами не колят кокошки? — В бъдеще, не само евреите, но никой няма да коли животни. Тогава, всеки момък, който иска да се жени, не само кокошки, нищо няма да коли. Ръцете му трябва да бъдат чисти от убийства или от кръв.
Ще кажете, че животното е нисше
същество
, следователно, всеки може да посегне на неговия живот.
— Не е така. Според мене, както отдават почит на умрелия човек, опяват го, заравят го, така трябва да опяват и закланото прасе или агне. Няма действие в живота, което, най-много до четири поколения, да не даде своето противодействие. Знай, че ако днес извършиш едно убийство, рано или късно, ще понесеш неговото последствие. Каквото правите, правете го не от страх, но от любов.
към беседата >>
Казва се, че човек е
мислещо
същество
.
Има растения, които преобладават в един човек повече, отколкото в друг. И на това отдават неговото високо духовно развитие. В едни хора преобладава червения цвят, в други — синия, жълтия или зеления и т.н. Всеки цвят дава специфичен характер на човека. Същевременно, цветът показва посоката, по която човек се движи — нагоре, или надолу, надясно, или наляво.
Казва се, че човек е
мислещо
същество
.
Понеже мисълта е носител на светлина, значи, човек е светлина. Тя е създала живите форми в света. Когато земната светлина се хармонира с Божествената, тогава човек започва да свети. Докато е на земята, човек е трансформатор на Божествената светлина. — Защо някога не успяваме в живота си?
към беседата >>
4.
Господи, да се отворятъ очитѣ ни! / Отвори очите ни!
,
НБ
, София, 25.2.1923г.,
При физическото виждане, хората гледат на Бога, като на велико
същество
, но по форма.
(втори вариант)
Преведете тези пари в български левове и вижте, колко струва един човек. Ето колко струвате на Онзи, Който ви е пратил да се учите в забавачницата на земята. Три течения, три възгледа поддържат хората: Едно-божие, многобожие, всебожие. И трите възгледа са чисто материалистически. Онези, които са дошли до духовното виждане, минават за напреднали, и те чувствуват Бога.
При физическото виждане, хората гледат на Бога, като на велико
същество
, но по форма.
Това е криво гледане. Ако не разбираш всички слънчеви системи, не можеш да знаеш, какво нещо е Божественото тяло. Всички слънчеви и планетни системи, взети заедно, представят тялото на Бога. Каква част от това голямо тяло представя земята? – Микроскопическа частица.
към втори вариант >>
Според някои, Бог е един, едно
същество
.
(втори вариант)
Ако не разбираш всички слънчеви системи, не можеш да знаеш, какво нещо е Божественото тяло. Всички слънчеви и планетни системи, взети заедно, представят тялото на Бога. Каква част от това голямо тяло представя земята? – Микроскопическа частица. Но и това е материалистическо схващане.
Според някои, Бог е един, едно
същество
.
Те поддържат еднобожието. Други казват, че има много богове; те поддържат многобожието. И едните, и другите разглеждат външната страна на въпроса. Трета категория хора казват, че целият видим, свят е Бог. Вън от това нищо не съществува.
към втори вариант >>
Духът му се пробужда, и той се съзнава като
мислещо
същество
.
(втори вариант)
Значи, и те са допринесли нещо за благото на човечеството. Но днес, като отживели форми, те не са нужни нито за живота, нито за природата. Днес те са повече спънка, отколкото благо. Други сили действуват сега в природата. Нещо по-високо се събужда сега в човека.
Духът му се пробужда, и той се съзнава като
мислещо
същество
.
Чрез него човек влиза във връзка с разумните сили на природата, т.е. с разумния свят. Ето защо, ако търсиш щастие, търси го в себе си. Каквото търсиш, ще го намериш в себе си. Съвременните учени работят за продължаване на живота.
към втори вариант >>
5.
Отношение на природните сили / Отношение на природните сили към човешката душа
,
МОК
, София, 30.5.1923г.,
Представете си, че точка А на фиг.3 е едно
мислещо
същество
, което проектира мисълта си по направление на точка В — един жив обект.
Като ученици вие трябва да усилвате волята си, без да бъдете своенравни; вие трябва да развивате морални чувства в себе си, без да се афектирате; вие трябва да давате предимство на идеи в ума си, без да се спирате върху преходни мисли. По този начин само можете да развиете в себе си нещо постоянно, положително, на което всякога да разчитате. За следния път ще ви дам темата: „Най-определената мисъл в човешкото съзнание". Тази тема се отнася до сегашното ви развитие, а не до това което някои автори, изобщо някои учени или философи разбират. Сега искам да отговоря отчасти на въпроса отде произтичат противоречията в живота.
Представете си, че точка А на фиг.3 е едно
мислещо
същество
, което проектира мисълта си по направление на точка В — един жив обект.
Изобщо, човешката мисъл всякога се проектира към някой жив обект. Някой казва, че мисли за тебешира. — Не, човек не може да мисли за тебешир, за черна дъска или за друг някакъв неодушевен предмет. Човек може да мисли за неодушевени предмети дотолкова, доколкото те са свързани с даден човек, с някое живо съзнателно същество. Човек може да мисли само са живото, за съзнателното, за благородното, за възвишеното в света.
към беседата >>
Човек може да мисли за неодушевени предмети дотолкова, доколкото те са свързани с даден човек, с някое живо съзнателно
същество
.
Сега искам да отговоря отчасти на въпроса отде произтичат противоречията в живота. Представете си, че точка А на фиг.3 е едно мислещо същество, което проектира мисълта си по направление на точка В — един жив обект. Изобщо, човешката мисъл всякога се проектира към някой жив обект. Някой казва, че мисли за тебешира. — Не, човек не може да мисли за тебешир, за черна дъска или за друг някакъв неодушевен предмет.
Човек може да мисли за неодушевени предмети дотолкова, доколкото те са свързани с даден човек, с някое живо съзнателно
същество
.
Човек може да мисли само са живото, за съзнателното, за благородното, за възвишеното в света. Вън от това мисъл не съществува. Ако едновременно и съществото D (фиг. 3) проектира мисълта си към В, тогава А и D имат една обща допирна точка в своята мисъл. Това е първата среща на тия същества на физическия свят.
към беседата >>
Ако едновременно и
съществото
D (фиг.
Някой казва, че мисли за тебешира. — Не, човек не може да мисли за тебешир, за черна дъска или за друг някакъв неодушевен предмет. Човек може да мисли за неодушевени предмети дотолкова, доколкото те са свързани с даден човек, с някое живо съзнателно същество. Човек може да мисли само са живото, за съзнателното, за благородното, за възвишеното в света. Вън от това мисъл не съществува.
Ако едновременно и
съществото
D (фиг.
3) проектира мисълта си към В, тогава А и D имат една обща допирна точка в своята мисъл. Това е първата среща на тия същества на физическия свят. Ако съществото D има по-голям стремеж и пожелае да се влее в А, последното същество ще изпита желание да бяга. Защо? — Защото не може да издържи на това напрежение, на тази силна енергия. В него може да стане експлозия, вследствие на което той има желание да бяга.
към беседата >>
Ако
съществото
D има по-голям стремеж и пожелае да се влее в А, последното
същество
ще изпита желание да бяга. Защо?
Човек може да мисли само са живото, за съзнателното, за благородното, за възвишеното в света. Вън от това мисъл не съществува. Ако едновременно и съществото D (фиг. 3) проектира мисълта си към В, тогава А и D имат една обща допирна точка в своята мисъл. Това е първата среща на тия същества на физическия свят.
Ако
съществото
D има по-голям стремеж и пожелае да се влее в А, последното
същество
ще изпита желание да бяга. Защо?
— Защото не може да издържи на това напрежение, на тази силна енергия. В него може да стане експлозия, вследствие на което той има желание да бяга. Съществото А се намира вече в известно противоречие. Значи голямата любов на хората понякога е причина за противоречия в живота. За да се спасят съществата А и D от противоречия, на помощ им идва друго едно същество С, с по-високо съзнание, с по-голяма интелигентност от тяхната и започва да ги привлича към себе си.
към беседата >>
Съществото
А се намира вече в известно противоречие.
3) проектира мисълта си към В, тогава А и D имат една обща допирна точка в своята мисъл. Това е първата среща на тия същества на физическия свят. Ако съществото D има по-голям стремеж и пожелае да се влее в А, последното същество ще изпита желание да бяга. Защо? — Защото не може да издържи на това напрежение, на тази силна енергия. В него може да стане експлозия, вследствие на което той има желание да бяга.
Съществото
А се намира вече в известно противоречие.
Значи голямата любов на хората понякога е причина за противоречия в живота. За да се спасят съществата А и D от противоречия, на помощ им идва друго едно същество С, с по-високо съзнание, с по-голяма интелигентност от тяхната и започва да ги привлича към себе си. Те веднага насочват мисълта си към този нов обект С, отправят енергиите си към него и по този начин намират цел в живота си. В този случай целта на съществата А и D става по-възвишена. Те започват да се движат не само на физическия, но и в духовния свят, като образуват триъгълника АСD.
към беседата >>
За да се спасят съществата А и D от противоречия, на помощ им идва друго едно
същество
С, с по-високо съзнание, с по-голяма интелигентност от тяхната и започва да ги привлича към себе си.
Ако съществото D има по-голям стремеж и пожелае да се влее в А, последното същество ще изпита желание да бяга. Защо? — Защото не може да издържи на това напрежение, на тази силна енергия. В него може да стане експлозия, вследствие на което той има желание да бяга. Съществото А се намира вече в известно противоречие. Значи голямата любов на хората понякога е причина за противоречия в живота.
За да се спасят съществата А и D от противоречия, на помощ им идва друго едно
същество
С, с по-високо съзнание, с по-голяма интелигентност от тяхната и започва да ги привлича към себе си.
Те веднага насочват мисълта си към този нов обект С, отправят енергиите си към него и по този начин намират цел в живота си. В този случай целта на съществата А и D става по-възвишена. Те започват да се движат не само на физическия, но и в духовния свят, като образуват триъгълника АСD. Следователно, за да се създаде цел или някакъв висок идеал в живота на човека, той непременно трябва да свърже мисълта си с друго някое същество, а после и двамата заедно да отправят енергиите на мисълта си към трети висок, възвишен център — С. Този център, този обект може да бъде Бог.
към беседата >>
Следователно, за да се създаде цел или някакъв висок идеал в живота на човека, той непременно трябва да свърже мисълта си с друго някое
същество
, а после и двамата заедно да отправят енергиите на мисълта си към трети висок, възвишен център — С.
Значи голямата любов на хората понякога е причина за противоречия в живота. За да се спасят съществата А и D от противоречия, на помощ им идва друго едно същество С, с по-високо съзнание, с по-голяма интелигентност от тяхната и започва да ги привлича към себе си. Те веднага насочват мисълта си към този нов обект С, отправят енергиите си към него и по този начин намират цел в живота си. В този случай целта на съществата А и D става по-възвишена. Те започват да се движат не само на физическия, но и в духовния свят, като образуват триъгълника АСD.
Следователно, за да се създаде цел или някакъв висок идеал в живота на човека, той непременно трябва да свърже мисълта си с друго някое
същество
, а после и двамата заедно да отправят енергиите на мисълта си към трети висок, възвишен център — С.
Този център, този обект може да бъде Бог. Само при това положение човек ще се освободи от противоречията. Тъй щото, когато двама души се обичат, те трябва да отправят енергиите си към трети център — С, общ и за двамата. Този център трябва да бъде някакъв висок идеал или някое възвишено същество, което да е в състояние да регулира енергиите на съществата А и D. Иначе, остане ли да преливат енергиите си един в друг, те ще се сблъскат, ще експлодират, ще се изгубят в пространството.
към беседата >>
Този център трябва да бъде някакъв висок идеал или някое възвишено
същество
, което да е в състояние да регулира енергиите на съществата А и D.
Те започват да се движат не само на физическия, но и в духовния свят, като образуват триъгълника АСD. Следователно, за да се създаде цел или някакъв висок идеал в живота на човека, той непременно трябва да свърже мисълта си с друго някое същество, а после и двамата заедно да отправят енергиите на мисълта си към трети висок, възвишен център — С. Този център, този обект може да бъде Бог. Само при това положение човек ще се освободи от противоречията. Тъй щото, когато двама души се обичат, те трябва да отправят енергиите си към трети център — С, общ и за двамата.
Този център трябва да бъде някакъв висок идеал или някое възвишено
същество
, което да е в състояние да регулира енергиите на съществата А и D.
Иначе, остане ли да преливат енергиите си един в друг, те ще се сблъскат, ще експлодират, ще се изгубят в пространството. За да не стане това, на учениците във всички школи се казва: Ученикът трябва да има едно верую, един идеал, една цел! Дали сте музиканти, поети, философи или учени, на всички се проповядва любов към Бога. Нека Бог бъде центърът С. Нека Той бъде обектът, към когото всяка душа се стреми да прелива своите енергии.
към беседата >>
6.
Великата погрешка
,
МОК
, София, 7.12.1924г.,
И тъй, елипсата показва, че човек не трябва само да се съзнава като
мислещо
същество
, но неговата деятелност трябва да бъде определена.
(втори вариант)
Затова на буквата Т турят една змия. Това значи: самосъзнанието хваща нисшия ум на човека, разпъва го и казва: „Слушай, ти вече няма да ми бъдеш господар. Досега ти си заповядвал, но отсега нататък аз ще заповядвам, а ти ще слушаш. Каквото ти се заповядва, това ще вършиш! “
И тъй, елипсата показва, че човек не трябва само да се съзнава като
мислещо
същество
, но неговата деятелност трябва да бъде определена.
Туй същество трябва да изправи една своя велика погрешка, защото нисшият ум е свързан с човешкото сърце, а оттам започват всички пороци и погрешки. Въпрос: Може ли една погрешка да бъде велика? Всяка погрешка е велика, когато човек помисли, че може да живее без Бога. Човек, като е придобил Живота от Бога, е казал: „Аз мога да живея и без Бога.“ Това се дължи на нисшия ум у човека. Такава мисъл е една велика погрешка.
към втори вариант >>
Туй
същество
трябва да изправи една своя велика погрешка, защото нисшият ум е свързан с човешкото сърце, а оттам започват всички пороци и погрешки.
(втори вариант)
Това значи: самосъзнанието хваща нисшия ум на човека, разпъва го и казва: „Слушай, ти вече няма да ми бъдеш господар. Досега ти си заповядвал, но отсега нататък аз ще заповядвам, а ти ще слушаш. Каквото ти се заповядва, това ще вършиш! “ И тъй, елипсата показва, че човек не трябва само да се съзнава като мислещо същество, но неговата деятелност трябва да бъде определена.
Туй
същество
трябва да изправи една своя велика погрешка, защото нисшият ум е свързан с човешкото сърце, а оттам започват всички пороци и погрешки.
Въпрос: Може ли една погрешка да бъде велика? Всяка погрешка е велика, когато човек помисли, че може да живее без Бога. Човек, като е придобил Живота от Бога, е казал: „Аз мога да живея и без Бога.“ Това се дължи на нисшия ум у човека. Такава мисъл е една велика погрешка. Обаче човек, като достигне до едно по-високо положение, започва да разбира, че частта извън цялото не може да живее.
към втори вариант >>
Значи всички вие ще мислите за Бога, че е един Принцип, едно
Същество
, разлято из целия Космос, не във видимия свят обаче.
(втори вариант)
Петоъгълникът започва с движение нагоре (А); после слиза надолу (В), което движение представлява рефлексия на първото; после иде третото движение, отдясно към ляво (С); след туй и четвъртото движение, хоризонтално, отляво към дясно (D); най-после – петото движение надолу, отдясно към ляво (Е). Първото движение показва закона на Истината, но само външната му страна. След като направите тези пет движения, там няма да спрете, но ще направите едно вътрешно движение, един кръг около петоъгълника. Това подразбира, че вие трябва да се съедините във всички ваши чувства и мисли с Бога, с Първия източник, от Когото сте излезли. Туй трябва да направите всички.
Значи всички вие ще мислите за Бога, че е един Принцип, едно
Същество
, разлято из целия Космос, не във видимия свят обаче.
Защото видимото е само сянка на невидимото, което е и същественото. Вие ще се стремите да се съедините с тази жива идея, за да се създаде във вас вътрешен стремеж към Бога. Като правите този опит, може да нямате веднага резултат, но това да не ви обезсърчава. Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар? Като ударите първи път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате.
към втори вариант >>
7.
И пишеше на земята
,
НБ
, София, 22.2.1925г.,
Да бъдеш справедлив, значи да знаеш как да постъпиш като
мислещо
същество
, като разумен културен човек.
(втори вариант)
Да, Бог оправдава хората, но да притежаваш Правдата, то е друго нещо. Правдата е качество на Духа. Правдата е нещо вътрешно. Тя е един вътрешен процес в човека. Да бъдеш справедлив, значи да знаеш как да постъпиш при всяка твоя мисъл, при всяко твое чувство и при всяко твое действие.
Да бъдеш справедлив, значи да знаеш как да постъпиш като
мислещо
същество
, като разумен културен човек.
Ами че ти един ден ще дойдеш в съприкосновение с други културни същества. Няма да бъдеш както сега. Някои казват, че Бялото Братство е в България. Голяма чест е направило то на България, ако мислите, че то е тук. Всемирното Бяло Братство не може да избере един такъв малък народ за свое седалище.
към втори вариант >>
8.
Той повелѣва на слънцето / Той повелява на слънцето
,
НБ
, София, 15.3.1925г.,
Някой ще каже: човекът е едно живо
същество
.
(втори вариант)
Ако се зададе тема, да се определи, какво нещо е човекът, философите ще дадат едно свое определение, учените хора ще дадат второ определение, религиозните и простите хора ще дадат трето определение – всеки има свое разбиране, свое определение за човека.
Някой ще каже: човекът е едно живо
същество
.
Да, но също тъй са живи и мравките, също тъй са живи и птиците, също тъй са живи и дърветата. Животът е общо качество за всички живи същества. Че човек е едно живо същество, има нещо вярно в това, но че и у човека има един особен живот, какъвто в животните няма и това е вярно. Второто твърдение, което хората дават за човека е следното. Те казват: човек е едно мислещо същество.
към втори вариант >>
Че човек е едно живо
същество
, има нещо вярно в това, но че и у човека има един особен живот, какъвто в животните няма и това е вярно.
(втори вариант)
Ако се зададе тема, да се определи, какво нещо е човекът, философите ще дадат едно свое определение, учените хора ще дадат второ определение, религиозните и простите хора ще дадат трето определение – всеки има свое разбиране, свое определение за човека. Някой ще каже: човекът е едно живо същество. Да, но също тъй са живи и мравките, също тъй са живи и птиците, също тъй са живи и дърветата. Животът е общо качество за всички живи същества.
Че човек е едно живо
същество
, има нещо вярно в това, но че и у човека има един особен живот, какъвто в животните няма и това е вярно.
Второто твърдение, което хората дават за човека е следното. Те казват: човек е едно мислещо същество. Мислещи същества са и животните. Да, но у човека има едно особено качество в мисълта, каквото няма в другите животни. Най-после ще кажат, че човек е едно морално, едно духовно същество.
към втори вариант >>
Те казват: човек е едно
мислещо
същество
.
(втори вариант)
Някой ще каже: човекът е едно живо същество. Да, но също тъй са живи и мравките, също тъй са живи и птиците, също тъй са живи и дърветата. Животът е общо качество за всички живи същества. Че човек е едно живо същество, има нещо вярно в това, но че и у човека има един особен живот, какъвто в животните няма и това е вярно. Второто твърдение, което хората дават за човека е следното.
Те казват: човек е едно
мислещо
същество
.
Мислещи същества са и животните. Да, но у човека има едно особено качество в мисълта, каквото няма в другите животни. Най-после ще кажат, че човек е едно морално, едно духовно същество. Такова нещо може да се каже и за животните. У човешкия морал, обаче, има нещо особено.
към втори вариант >>
Най-после ще кажат, че човек е едно морално, едно духовно
същество
.
(втори вариант)
Че човек е едно живо същество, има нещо вярно в това, но че и у човека има един особен живот, какъвто в животните няма и това е вярно. Второто твърдение, което хората дават за човека е следното. Те казват: човек е едно мислещо същество. Мислещи същества са и животните. Да, но у човека има едно особено качество в мисълта, каквото няма в другите животни.
Най-после ще кажат, че човек е едно морално, едно духовно
същество
.
Такова нещо може да се каже и за животните. У човешкия морал, обаче, има нещо особено. Още от най-древни времена хората са се спирали да определят, какво нещо е човекът и са казвали, че човекът е същество, което мисли. То е едно общо определение. Изобщо, мъчно е да се даде дефиниция, какво нещо е човекът.
към втори вариант >>
Още от най-древни времена хората са се спирали да определят, какво нещо е човекът и са казвали, че човекът е
същество
, което мисли.
(втори вариант)
Мислещи същества са и животните. Да, но у човека има едно особено качество в мисълта, каквото няма в другите животни. Най-после ще кажат, че човек е едно морално, едно духовно същество. Такова нещо може да се каже и за животните. У човешкия морал, обаче, има нещо особено.
Още от най-древни времена хората са се спирали да определят, какво нещо е човекът и са казвали, че човекът е
същество
, което мисли.
То е едно общо определение. Изобщо, мъчно е да се даде дефиниция, какво нещо е човекът. Сега темата ни не е за човека, но понеже човекът разглежда Божите работи, то по отношение на Божите работи ние ще разгледаме човека. Животните се отличават по това, че имат настроения – крайна променчивост има в тях. У животните няма установен морал.
към втори вариант >>
В природата съществува следния закон: не се позволява на кое и да е
същество
да дойде на земята, докато няма условия за него.
(втори вариант)
Не трябва да разрешаваме въпроса, как трябва да се живее, но как трябва да се раждаме. Ние трябва да разрешаваме въпроса, какви майки трябва да имаме, какви бащи трябва да имаме. Като говоря майки, аз не разбирам „майка“ в обикновения смисъл на думата. Днес у всички културни хора, у всички европейски народи има една слабост, всички искат да женят своите дъщери и синове. Защо да ги женят?
В природата съществува следния закон: не се позволява на кое и да е
същество
да дойде на земята, докато няма условия за него.
То трябва да чака. Има много души, които трябва да чакат, няма благоприятни условия още за тях. Где трябва да чакат? – В другия свят. Отлично е там!
към втори вариант >>
9.
Плодътъ на дървото / Плодът на дървото
,
НБ
, София, 28.6.1925г.,
И между това двойно растение именно, живее човекът, като
мислещо
същество
.
(втори вариант)
Той казва: "От плода си се познава". И действително, като се разгледа човек чисто органически, той е двояко растение. В него съществуват две растения, които се преплитат. Клоните на едното растение са горе в мозъка, а коренчетата – долу в стомаха. Корените на другото растение са в симпатичната нервна система, или в така наречения стомашен мозък, а клоните му отиват горе в мозъка, така че тези две растения са преплетени.
И между това двойно растение именно, живее човекът, като
мислещо
същество
.
Значи, щом растението престане да расте, и животът престава. Щом човекът престане да мисли, по същия закон и растението умира. До тогава, докато човек мисли, и растението живее. И обратното е вярно. Докато човек живее, докато има чувства в сърцето си, докато има мисъл в ума си, той е човек.
към втори вариант >>
И когато мисълта в човешкия мозък престане, той престава да е
мислещо
същество
.
(втори вариант)
Щом човекът престане да мисли, по същия закон и растението умира. До тогава, докато човек мисли, и растението живее. И обратното е вярно. Докато човек живее, докато има чувства в сърцето си, докато има мисъл в ума си, той е човек. Когато сърцето на човека изсъхне, той престава да е растение.
И когато мисълта в човешкия мозък престане, той престава да е
мислещо
същество
.
Какво става тогава от него? – Той минава в Нирвана – едно състояние без съдържание. И мнозина от съвременните хора искат да живеят в Нирвана, т.е. да не мислят, да не чувстват, да не страдат – искат невъзможното. Те искат да бъдат радостни, без да бъдат скърбни; искат да мислят, без да чувстват.
към втори вариант >>
И понеже човек сега е свързан с тези същества, за това той се нарича "
същество
на мисълта", но за в бъдеще той ще измени това си име и ще се нарича "човекът на Любовта" или "възлюбения син на Любовта".
(втори вариант)
Втората категория същества оприличавам на тези, които са писали книгата. Те ще ни покажат пътя на живота, т.е. вътрешното съдържание. Те са още по-напреднали от първите в своята еволюция, но не могат да ни кажат нищо за онази велика Божествена мисъл, която е предшествала образуването на материалния свят, образуването на силите в живота. Най-после идваме до третата категория същества, които са създали човешката мисъл.
И понеже човек сега е свързан с тези същества, за това той се нарича "
същество
на мисълта", но за в бъдеще той ще измени това си име и ще се нарича "човекът на Любовта" или "възлюбения син на Любовта".
С мисълта си той трябва да се съедини с Божествената Любов, за да стане цял човек, защото за сега човекът е половин. В сегашния човек има борба между неговия дух и неговата плът. - Защо? - Защото вътре в него става един процес на обновяване. Когато този процес се завърши в нас, тогава ние ще съзнаем, че можем да бъдем господари на себе си.
към втори вариант >>
Светията е колективно
същество
, в което Бог живее.
(втори вариант)
И всеки който ме види, казва: Ето, виждаш ли този? Казвам: Да, аз го видях, но и вие трябва да го видите. Грешката на един човек е грешка на хиляди същества, и доброто на един човек е добро на хиляди същества. В този свят ние не живеем за себе си. В този смисъл, индивидуално, светии няма.
Светията е колективно
същество
, в което Бог живее.
Хора, у които Бог не живее, не могат да бъдат никакви светии, а не така както вие разбирате. Хора, у които Любовта не живее така, както Бог е определил, какви са? Хора, у които Мъдростта не живее така, както Бог е определил, какви са? Хора, у които Истината не живее така, както Бог е определил, какви са? – Такива хора не вярват в никакъв Господ!
към втори вариант >>
Вижте най-после, че наистина, не може да се живее сам, все искаш да имаш при себе си поне едно
същество
.
(втори вариант)
Значи това сърце ще бъде толкова благородно, толкова фино, че върху него Бог ще напише своя закон и както ние, така и всички същества, ще четем от него. "Всяко дърво се познава от плода си". Какъв е тогава смисълът на живота? – Смисълът на живота е, че можеш да живееш за себе си, можеш да живееш за другите, можеш да живееш и за Бог. Има девет категории живот, но тези три категории са важни – да живееш за себе си, за другите и за Бог.
Вижте най-после, че наистина, не може да се живее сам, все искаш да имаш при себе си поне едно
същество
.
Най-голямото геройство на първия човек в Рая е било това, че след като видял, че сам не се живее и обмислял много години този въпрос, най-после едва се решил да каже: "Господи, сам не се живее". Адам бил голям аристократ, макар някой да мислят, че бил прост човек. След като Господ го поставил да живее в Рая и да се занимава с животните, той прегледал всички и си казал: "Аз нямам другар, с когото да дружа, с тях не мога да дружа, те са нисши същества, те нямат никаква култура". Пък той трябваше да дружи с животните, трябваше да ги учи. Адам си казал: Господ създаде всичко много умно; и мене и животните, но едно нещо не Му дойде на ума: на мене, този богатия човек не даде другар.
към втори вариант >>
10.
И земята ще се изпълни със знание
,
НБ
, София, 11.4.1926г.,
Първото, което ще разбере, то е, че като човек той е едно
мислещо
същество
, че има правилни схващания за живота и изпълнява Волята Божия, тъй както е писано в живата свещена книга.
В какво вярвате, какво обичате, какво желаете, какво искате да учите и каква свобода искате? Тези въпроси всеки от нас трябва да ги разреши правилно. Разрешили ги правилно, той ще има вътрешен мир и ще добие Божественото. Няма нищо по-хубаво от това, човек да чувства своето положение като човек, да чувства своето достойнство като човек. Туй е състояние, което всеки човек може да има.
Първото, което ще разбере, то е, че като човек той е едно
мислещо
същество
, че има правилни схващания за живота и изпълнява Волята Божия, тъй както е писано в живата свещена книга.
към беседата >>
11.
Глас в пустинята
,
НБ
, София, 12.12.1926г.,
Затова хората казват: “Понеже човек е
мислещо
същество
, животът трябва да бъде разумен.” Вярно е, че човек е
мислещо
същество
, но първоначално той не е почнал с мисълта.
Какво отношение има това равенство в човешкия живот? Вън от човешкия живот то няма смисъл. Единицата е положително число, а двойката - отрицателно. Следователно, като умножите две отрицателни числа, 2х2, ще получите едно положително - четворката. “Глас в пустинята.” Значи, за да има резултат, гласът трябва да се превърне в разумен вътрешен израз.
Затова хората казват: “Понеже човек е
мислещо
същество
, животът трябва да бъде разумен.” Вярно е, че човек е
мислещо
същество
, но първоначално той не е почнал с мисълта.
Мнозина ще възразят на това по следния начин: “Щом човек издава глас, това показва, че той мисли.” Питам: Как мислите, коя е причината, дето малкото дете издава глас? Дали то е някакъв голям философ или оратор? - Не, детето издава глас или за това, че има някаква нужда, или защото му е причинена някаква болка. Неговият глас е глас в пустиня. Мислите ли, че пророкът, който иде в света да говори на хората, прави това от някакво голямо удоволствие?
към беседата >>
Този Господ, за когото се говори така, той може да бъде само идол, но не и разумно
същество
.
Казва се, че от време на време Господ слизал на земята да наблюдава, как живеят хората. Често Бог слиза чрез този дядо. И наистина забелязали, че в който дом влизал този дядо, там се внасяло мир, разумност и съгласие: децата в този дом били здрави, родителите разумни и любещи. В която държава влизал този дядо, всичко тръгвало напред. И след всичко това хората ще разправят, че Господ живял някъде далеч на небето, че веднъж написал някакви закони, и оттам насетне, не се интересувал от нищо; оставил хората да се управляват сами, както те разбират и знаят.
Този Господ, за когото се говори така, той може да бъде само идол, но не и разумно
същество
.
Бог, в когото ние живеем, и Който живее в нас, има известни съотношения към нас, както и към всичко живо. Той се интересува от живота на всичко, което е създал. Кое е отличителното качество на Бога? - Той е готов да задоволи всички нужди не само на хората, но и на най-малките същества, които Той е създал, били те насекоми, бубулечици, тревици и т.н. Кое кара Бога да бъде толкова отзивчив към нуждите на всички същества?
към беседата >>
Всяко страдание, всяка скръб хвърля свой отпечатък върху
съществото
, което страда или скърби.
” Значи, те го разбрали по движенията. Това показва, че има един език, чрез който всички хора могат да се разбират и познават. И страданията, и радостите имат свой израз. Когато човек страда, лицето му носи отпечатък на това страдание. И животните страдат.
Всяко страдание, всяка скръб хвърля свой отпечатък върху
съществото
, което страда или скърби.
Както болестите оставят своите отпечатъци върху лицето на хората, така и скърбите оставят свои белези. Една красива мома искала да опита любовта на своя възлюбен, и по този начин, или да се освободи от него, или да му отговори на любовта. За тази цел тя турила на лицето си маска, която била много надупчена и почерняла, както това се случва с хора, които са пострадали от черната сипаница. Като дошъл нейният възлюбен, тя му казала: “Виж сега лицето ми, колко е погрозняло от болестта, която прекарах! ” Той я погледнал и останал недоволен от нея.
към беседата >>
12.
Тази притча
,
НБ
, София, 26.12.1926г.,
Ето защо и всеки човек, като разумно,
мислещо
същество
, спада към този разумен свят, към тези разумни сили.
Страхът води началото си от животинското царство, дето той се счита за висше чувство. Обаче, човек не трябва да се осланя на страха. Страхът може да му представи страшни картини, с които да го извади от релсите на неговия живот. Единственото нещо, което може да избави човека от страха и да го направи силен, смел, да му се противопоставя, е да възприеме в себе си мисълта, че в света съществува една велика разумна сила, която управлява всичко. Тази сила има свои закони, които прилага в живота, вследствие на което нищо не става произволно и случайно.
Ето защо и всеки човек, като разумно,
мислещо
същество
, спада към този разумен свят, към тези разумни сили.
Щом е така, при каквито условия и да изпадне човек, тия сили ще го изведат на благополучен край. Как ще разберете тия сили? Как ще си ги представите? Съберете всички добродетели на светиите, на добрите хора в света, и вие ще си представите, какво нещо са тия разумни сили. Ако пък си поставите всички тия добродетели, като идеал на своя живот вие ще усилите вярата си.
към беседата >>
Всеки трябва да се отнася с животното, като със
същество
, в което също така, както и в човека, има вложена разумна душа.
Да изтезаваш народа си така, че повече да не е годен да служи, само за да го прославиш, това не е никаква обич, никаква любов. Много българи днес искат да бягат от България. Те казват: “Дойде ни вече до гуша, не може да се живее повече тук, искаме да отидем някъде в странство. Поне ще знаем, че сме между чужди хора.” Питам: Каква любов е тази да изтезаваш своя ближен, за да го прославиш? Всеки човек има право да използва някое животно да му служи, но той няма право да го изтезава.
Всеки трябва да се отнася с животното, като със
същество
, в което също така, както и в човека, има вложена разумна душа.
Често хората се осъждат един други, че не живеят добре помежду си, че не водили добър, разумен живот. Казвам: Нека тия хора, били те управници, духовни лица или учители, първи дадат пример на добър, чист и свят живот, та всеки, който види това да заработи върху себе си, да постигне всичко онова, което му липсва. Аз бих поздравил всеки, който пръв покаже пример, как се живее добре. Не е достатъчно само да се разисква върху въпросите, как бил разпнат Христос на кръста, кой Го разпнал и т.н. Казвам на тия хора: Всички вие сте виновни за разпъването на Христа едно време, но и днес не сте престанали да разпъвате Христа.
към беседата >>
- Никое
същество
не е могло да се спаси по един от тия начини.
Нима райската птица, със своя богат костюм, разреши смисъла на живота? Нима птиците, които измислиха изкуството да хвъркат във въздуха, се спасиха? Нима конете, които научиха изкуството да ритат, се спасиха? Нима воловете, които владеят изкуството да бодат с роговете си, се спасиха? Нима вълците, които тъй майсторски упражняват изкуството да разкъсват своята плячка със зъбите си, се спасиха?
- Никое
същество
не е могло да се спаси по един от тия начини.
Христос донесе истинското спасение в света. Хората могат да се спасят само чрез Любовта. Когато турят Любовта като вътрешна основа на своя живот, те ще се спасят. В тази Любов няма горене, но има топлина. Всяко чувство в което има горене, не е любов.
към беседата >>
13.
Малката мисия
,
МОК
, София, 2.1.1927г.,
Любовта съществува във всяко живо
същество
, и ако някой не я е проявил, това значи, че още не му са дадени условия да я прояви.
За такъв човек казват, че има студено сърдце. Когато сърдцето на човека стане студено, казват, че той живее във водата, като риба. Каже ли някой, че не може да обича, той е риба в духовния свят. За да излезе от това състояние, той трябва да произведе топлина в организъма си, да излезе от състоянието на риба и да се превърне на птица. Когато някой казва, че не обича, той не говори истината.
Любовта съществува във всяко живо
същество
, и ако някой не я е проявил, това значи, че още не му са дадени условия да я прояви.
Докато е в хамбара, житото не обича никого. Обаче, посее ли се, то има вече условия да се прояви. Щом се прояви, то започва да обича. Докато покълне, житното зърно е изложено на големи страдания. Следователно, когато човек казва, че страда, той не разбира закона.
към беседата >>
Ако едноизмерно или двуизмерно
същество
погледне на тесаракта, нищо няма да разбере. Защо?
Задачата на човека е да възпитава клетките на своето тяло, да помага за тяхното развитие. Когато дойде до положение да облагороди клетките на своя организъм, човек ще се домогне до ония храни, които могат да подържат живота му, без да отнима живота на по-низкостоещите от него. Често месната храна, или топлата, току-що одрана кожа на овцата или на овена, могат да лекуват човека, но тези лечебни средства излизат скъпи. Когато дойде до високо съзнание, човек няма да си служи с миналите, жестоки методи за лекуване, но ще се ползува от законите на живата природа. Той ще излезе от света на третото измерение и ще влезе в света на четвъртото измерение, в света на тесаракта.
Ако едноизмерно или двуизмерно
същество
погледне на тесаракта, нищо няма да разбере. Защо?
Защото човешкото съзнание се движи днес в третото измерение – в света на куба, който представя физическата страна на духовния свят. Влезе ли в този свят, човек може вече да говори за доброто, за любовта. Да обичаш някого, това значи, да го стоплиш, да му предадеш топлина. Както телата се разширяват от топлината, така се разширяват и от любовта. Когато обича, човек се разширява.
към беседата >>
Като
мислещо
същество
, човек каца от цвят на цвят, събира сладкия нектар, а същевременно помага за разпространение на Божествените мисли.
Това показва, че съзнанието на човека постепенно се пробужда. Докато е в положението на червей, човек прави ред пакости: корени гризе, листа яде. Стане ли какавида, влезе ли в пашкул, той престава да прави пакости. Той работи известно време в пашкула, приготвя материя за своята мисъл, докато един ден изхвръкне навън като пеперуда. В това положение той става безвреден.
Като
мислещо
същество
, човек каца от цвят на цвят, събира сладкия нектар, а същевременно помага за разпространение на Божествените мисли.
Затова казваме, че истински човек е онзи, който е проводник на Божествените мисли. Този човек е изменил условията на живота си. Да измени човек условията на живота си, това значи, да мине от червей в пашкул. Влезе ли в пашкула, той трябва да забрави всичко старо и да се заеме с приготовления за нов живот: да изработи своите крилца, своята нова премяна. Това е ставало с човека, но и днес още става.
към беседата >>
14.
Дойде глас
,
СБ
, София, 23.8.1927г.,
Значи индивидът, отделният човек, като
мислещо
същество
, е нарушил един от великите закони на природата и от това е произлязъл безпорядъкът в целия свят.
Човек може да осмисли живота си само при едно обстойно проучване на живота в неговата широчина и дълбочина, както и в неговата вътрешна проява. Засега безсмислието в живота, както и всички противоречия, които се срещат в него, се дължат на индивидуалния живот. Следователно безпорядъкът във всяко общество се дължи на индивидите, които го образуват. Също тъй и безпорядъкът в цялото човечество се дължи на всички същества, които го съставляват. И най-после, безпорядъкът в целия свят, изобщо, се дължи на човека.
Значи индивидът, отделният човек, като
мислещо
същество
, е нарушил един от великите закони на природата и от това е произлязъл безпорядъкът в целия свят.
Това нарушение се обуславя върху желанията на човека, върху неговия егоизъм. Първата заповед, която Бог даде на човека, беше да не вкусва от плодовете на дървото за познаване доброто и злото. Тази заповед до известна степен ограничи неговата свобода. Обаче човекът не искаше да пожертва свободата си. Той се запита: „Защо Бог, Който ми даде свобода, същевременно ме и ограничава?
към беседата >>
Вие трябва да обичате поне едно разумно
същество
, за което да учите.
Без този стимул няма прогрес. Любовта, именно, е този импулс. Без Любовта вие не можете да прогресирате в никой случай. Ако никого не обичате, вие не можете да учите. Вие трябва да учите или за баща си, или за майка си, или за брата си, или за сестра си, или за приятеля си, или за Драганка, или за слугата си, или за господаря си – все трябва да учите за някого.
Вие трябва да обичате поне едно разумно
същество
, за което да учите.
Вие трябва да живеете освен за себе си, още и за другите. Да живеете за другите, значи да дадете подтик на Божията Любов във вас. Следователно, обичате ли Бога, Той ще бъде вътрешен стимул у вас и вие ще дадете израз на душата си. Ако не можете да обичате Бога, обичайте ближния си; ако не обичате ближния си, обичайте Драганка; ако не обичате Драганка, обичайте приятеля си, или майка си, или баща си, или сестра си, или брат си, или вола, който ви работи на нивата, или някое цветенце в градината си, или, най-после, един камък. Има хора, които обичат пръстена си или друго свое украшение.
към беседата >>
15.
Нови възгледи и методи
,
ООК
, София, 11.1.1928г.,
Тъкмо се замислил, впрегнал се в някаква работа и току виж някое светло
същество
от невидимия свят посети неговата градина, благослови работата му.
Някой се оплаква, че нямал приятели. От него зависи да си създаде приятели. Колко струва на човека да си направи една градина? Ще купи семена, ще ги насади, ще ги полива и няма да забележи как семената ще изникнат, ще цъфнат и ще разнесат своите благоухания надалеч. Тяхното благоухание ще привлече светли същества от невидимия свят, които ще му оставят своето благословение.
Тъкмо се замислил, впрегнал се в някаква работа и току виж някое светло
същество
от невидимия свят посети неговата градина, благослови работата му.
Друг път някой ваш ближен дойде от невидимия свят и се поразходи из вашата градина. Вие сте готови да го нахраните, да го облечете. Ще кажете може би че това е забавление. Когато майката роди дете и мечтае как ще порасне детето й, какво ще излезе от него, това не е ли забавление? Умът на човека се забавлява, но и в това забавление има красота.
към беседата >>
Човек е
мислещо
същество
.
Методите, правилата и законите в човешкия живот не са абсолютни, вследствие на което хората се колебаят, съмняват се едни в други. При това положение те се отегчават от живота, не искат да живеят. Когато някой не иска да живее, това показва, че той е нарисувал вече своята кзртина. Тази вечер четохте темие си върху: „Отличителните черти на човека и на животните". Казвате, че човек се отличава от животните по мисълта си.
Човек е
мислещо
същество
.
По-право е да се сравнява човек с човек, а не човек с животно и да се търсят отличителните им черти. Защо не може да се сравнява човек с животно? Представете си, че имате сто незапалени свещи и една запалена. Можете ли да сравните незапалените свещи със запалената? Сравнение може да става само между две запалени свещи, но не и между запалена и незапалена свещ.
към беседата >>
16.
Помаза ме
,
НБ
, София, 18.3.1928г.,
Сега, главното качество, което характеризира човека, като
мислещо
същество
, е неговата мисъл, неговата разумност.
Този ритмус, този пулс е Божествен. Той иде в света, за да ритмува всичко. Животът на хората върви, именно, според този пулс. И затова, с право можем да кажем: дето има пулс, там и живот има. Ние сме дошли до пулса на кръвоносната система, който се изразява чрез сърцето, но и сърцето, само по себе си, има свой пулс.
Сега, главното качество, което характеризира човека, като
мислещо
същество
, е неговата мисъл, неговата разумност.
Разумният човек се отличава пък с любовта си. Любовта на разумния човек е толкова широка, че при каквито условия да го поставят, както и да се изменят тия условия, тя е постоянна и обхваща всичко. Разумният човек е готов да даде хапката от устата си; той е готов на всякакви разумни услуги. Да услужите на човека, това не значи само да го задоволите, но да му услужите разумно, т.е. на место и на време.
към беседата >>
И наистина, няма
същество
в света по-страшно от човека, който може да извърши такива ужасни престъпления!
Някога, в далечното минало, човечеството е паднало в тъмна зона, в която се намира и до днес. Само Божественият Дух е в сила да го извади оттам. Защо и за какво е станало това, върху него са писали мнозина ; вие можете да четете всичко, което е писано по този въпрос. Това слизане на човечеството в тъмната област се дължи на грехопадението, вследствие на което той се е озверил. В естеството на човека има нещо низше, нещо животинско, зверско, вследствие на което той може да извърши най-страшните престъпления.
И наистина, няма
същество
в света по-страшно от човека, който може да извърши такива ужасни престъпления!
Едновременно с това, няма друго същество на земята, което може да извърши такива добрини, каквито човек върши. От една страна виждате този красивият човек да проповядва любов към Бога, любов към ближния и към цялото човечество, а от друга страна го виждате да осакатява своя ближен, да убива брата си. След това пък виждате тия двамата се примиряват, прощават си. Виновникът се обръща към пострадалия с думите: Ще ме извиниш, че те нараних. Съжалявам за всичко това, което ти причиних.
към беседата >>
Едновременно с това, няма друго
същество
на земята, което може да извърши такива добрини, каквито човек върши.
Само Божественият Дух е в сила да го извади оттам. Защо и за какво е станало това, върху него са писали мнозина ; вие можете да четете всичко, което е писано по този въпрос. Това слизане на човечеството в тъмната област се дължи на грехопадението, вследствие на което той се е озверил. В естеството на човека има нещо низше, нещо животинско, зверско, вследствие на което той може да извърши най-страшните престъпления. И наистина, няма същество в света по-страшно от човека, който може да извърши такива ужасни престъпления!
Едновременно с това, няма друго
същество
на земята, което може да извърши такива добрини, каквито човек върши.
От една страна виждате този красивият човек да проповядва любов към Бога, любов към ближния и към цялото човечество, а от друга страна го виждате да осакатява своя ближен, да убива брата си. След това пък виждате тия двамата се примиряват, прощават си. Виновникът се обръща към пострадалия с думите: Ще ме извиниш, че те нараних. Съжалявам за всичко това, което ти причиних. И аз не зная, какво ми дойде в главата, че без да мисля много, ти причиних такова зло.
към беседата >>
17.
Смени в природата
,
ООК
, София, 14.11.1928г.,
Поради способността си да мисли, човек минава за
мислещо
същество
, а ангелите - за разумно
същество
, надарено с висока интелигентност.
Понеже съвременните хора са минали вече фазата на детинството, сега те се готвят за нов живот, за нова работа. Те казват, че човек трябва много да мисли. Наистина, отличителната черта на човека е способността му да мисли, но мисълта, мисленето не е единичен процес. Мисълта е колективен процес. Всички хора мислят.
Поради способността си да мисли, човек минава за
мислещо
същество
, а ангелите - за разумно
същество
, надарено с висока интелигентност.
Мисълта на човека може да бъде положителна и отрицателна. Под отрицателна мисъл не трябва да разбираме лоши мисли, но мисли с отрицателна енергия. Сега, каквото и да се говори на човека, от него се иска приложение. Човек може да разбере живота само чрез приложение. Животът се изразява в три направления: в областта на мисълта, в областта на чувствата и в областта на постъпките.
към беседата >>
Затова е казано за човека, че е
мислещо
същество
.
Под отрицателна мисъл не трябва да разбираме лоши мисли, но мисли с отрицателна енергия. Сега, каквото и да се говори на човека, от него се иска приложение. Човек може да разбере живота само чрез приложение. Животът се изразява в три направления: в областта на мисълта, в областта на чувствата и в областта на постъпките. Значи, човек се движи, освен в областта на чувствата и на постъпките, още и в областта на мисълта.
Затова е казано за човека, че е
мислещо
същество
.
За човека мисълта е нещо постоянно, а за животните - развлечение, празненство. Както посещението на някой беден дом от царя е велико празненство, така и всяка мисъл попаднала в главата на някое животно, е велико, царско посещение. Като ученици, вие трябва да разбирате отношението, което съществува между обикновените и царските работи. Те се различават и по форма, и по съдържание, и по смисъл. Мислите менят формата, съдържанието и смисъла си.
към беседата >>
Сега човек е повече
мислещо
същество
, а по-малко животно, затова думата страх от Господа трябва да се замести с любов към господа.
“ Падне ли някой, Той му казва: „Стани, напред върви! “ „Както жали отец чадото си, така жали Господ онези, които Му се боят.“ (16 стих) - На сегашен език преведено, значи: Така жали Господ онези, които Го обичат. Страхът е животинско състояние, а любовта - състояние на човека. В пророческите времена, във времето на Давида, човек е бил повече във вазата на животно, затова е употребена думата страх.
Сега човек е повече
мислещо
същество
, а по-малко животно, затова думата страх от Господа трябва да се замести с любов към господа.
„А милостта Господня е от века и до века върху онези, които Му се боят.“ (17 стих) - Милостта Господня е върху онези, които Го любят, които Го слушат. Днес страхът е превърнат в послушание. И тъй, като ставате сутрин, обърнете се към душата си със следните думи: Душо моя, благославяй Господа и виж, какво е написал Той в тебе. След това вземи букварчето си и иди на училище, да се учиш. Каквито мъчнотии срещнеш през деня, ще ги разрешаваш според написаното в душата си.
към беседата >>
18.
Сам Отец
,
НБ
, София, 24.3.1929г.,
Това се дължи на обстоятелството, че човек минава през три различни състояния: Един ден той живее в главата си, и тогава е
мислещо
същество
.
Няма по-лесна работа от тази, да разбереш любовта, но и няма по-мъчна работа, да възприемеш любовта и да повярваш в нея. Казвате, за пример, че вярвате в нещо. Днес вярвате, утре не вярвате, изменяте на вашата вяра. Днес вярвате в Бога, утре не вярвате. Това показва, че не сте установени в тази, тъй наречена Абсолютна реалност.
Това се дължи на обстоятелството, че човек минава през три различни състояния: Един ден той живее в главата си, и тогава е
мислещо
същество
.
На другия ден слиза в сърцето си и започва да чувства. На третия ден слиза в стомаха си, и тогава всичките му работи се разбъркват, всичко става на каша. Той намира, че разбиранията му не са такива, каквито са били вчера; чуди се защо хората са станали такива лоши, толкова неразбрани. – Причината за това разбъркано състояние в него не са хората, но като слязъл в стомаха, в кашата на своя живот, той мисли, че тази каша е вън някъде. Този човек разсъждава, спори, съди хората и мисли, че има някаква велика философия.
към беседата >>
19.
Промени в света
,
ООК
, София, 7.8.1929г.,
Човекът е
мислещо
същество
.
Какво нещо е човекът?
Човекът е
мислещо
същество
.
Значи, и детето, и възрастният, и старият мислят. Още със ставането си от сън всички хора, на всички възрасти, започват да мислят. Разликата седи само в това, кой какво мисли. Детето мисли едно, възрастният – друго, а старият – трето. Всяка мисъл има свое специфично налягане, тежест и напрежение.
към беседата >>
20.
Стотникът
,
НБ
, София, 8.9.1929г.,
Вие казвате, че човек е
мислещо
същество
, че има мисъл, че има съзнание, но кой действува върху мисълта и съзнанието му, не знаете.
И те се намират в големи противоречия. В какво седи силата на човека? Силата на човека седи във въздуха, във водата, в светлината, в топлината и в храната. Извън тези елементи не може да се говори за сила. Човек говори за своята сила, за своето съзнание, но все трябва да има нещо, което да действува външно върху неговото съзнание.
Вие казвате, че човек е
мислещо
същество
, че има мисъл, че има съзнание, но кой действува върху мисълта и съзнанието му, не знаете.
Какво значи човек да мисли? Да мисли човек, това подразбира да има непреривна връзка между неговото съзнание и съзнанията на всички мислещи същества, да разбира средата, в която живее и да бъде господар на своите състояния. Докато при всеки силен гръм, или при всяка загуба на пари, човек се стряска и прекъсва връзката на съзнанието си, той не е господар на себе си. Ако някой изгуби хиляда лева и благодари за тази загуба, той е човек с будно съзнание. Трябва ли за всяка загуба, била материална или духовна, да търсите утеха?
към беседата >>
Когато умира, човек пристава на никое
същество
от невидимия свят.
Тя е дошла при него временно, като гостенка, за няколко дни, седмици или месеци. Защо трябва мъжът й да се сърди и да страда за това? Казвате, че някоя мома пристанала на един момък. Какво особено има в приставането? Всеки човек, бил той мъж или жена, все пристава на никого.
Когато умира, човек пристава на никое
същество
от невидимия свят.
Той напуща близките си на земята и отива на онзи свят, при своя възлюбен, или възлюбена. В народните песни се казва, че някоя мома пристанала на някой змей. Този змей представя същество от другия свят. След всичко това хората разправят, че като умирал, човек отивал при Бога. Каква нужда има Бог от хората?
към беседата >>
Този змей представя
същество
от другия свят.
Какво особено има в приставането? Всеки човек, бил той мъж или жена, все пристава на никого. Когато умира, човек пристава на никое същество от невидимия свят. Той напуща близките си на земята и отива на онзи свят, при своя възлюбен, или възлюбена. В народните песни се казва, че някоя мома пристанала на някой змей.
Този змей представя
същество
от другия свят.
След всичко това хората разправят, че като умирал, човек отивал при Бога. Каква нужда има Бог от хората? Защо трябва те да умират? Да се мисли така, това показва, че хората имат изопачени, ограничени разбирания за Бога. За да разбере правилно явленията в живота и в природата, човек трябва да се освободи от своите криви възгледи за нещата.
към беседата >>
И тъй, разликата между духовния и физическия свят се заключава в това, че съществата от духовния свят се стремят към един общ център, при което всяко
същество
поотделно образува специфичен център за себе си.
Ако скръбта му се замени с радост, богатството му е на място. Не може ли да направи това, богатството му е товар. Всяко благо, което допринася нещо за човешката душа, е реално. Тъй щото става ли въпрос до реалността на нещата, човек трябва да прави опити. Така само той ще разбере, какво представя физическият свят и какво – духовният.
И тъй, разликата между духовния и физическия свят се заключава в това, че съществата от духовния свят се стремят към един общ център, при което всяко
същество
поотделно образува специфичен център за себе си.
Каквото и да правят, погледът на тия същества е обърнат всякога към общия център. За съществата от физическия свят може да се каже точно обратно: погледът им е обърнат само към себе си. Те мислят изключително за себе си, за своите страдания, но не и за страданията на своите ближни. Тази е причината, задето между хората не съществуват дълбоки вътрешни отношения. Какво отношение може да съществува между един лихвар и един беден човек?
към беседата >>
По служене, по работа той може да бъде ангел, но не и по
същество
, по форма.
Те са съединителна връзка между тия два свята. Който разбира това, той няма да се сили да стане духовен, защото духовността е вътрешен процес. Без да се стреми към духовност, човек може да бъде духовен. Духовното начало у човека е съвършено независимо, както от физическото, така и от Божественото, между които расте и се развива. Например, може ли човек да стане ангел?
По служене, по работа той може да бъде ангел, но не и по
същество
, по форма.
Човек не може да приеме ангелска форма. – Защо? – Защото ангелът не върви по пътя на човека. Ангелът, например, не знае, какво нещо е грях, а човек знае. Съзнанието на ангела е абсолютно чисто.
към беседата >>
Като физическо
същество
, човек трябва да прави упражнения – нищо повече.
Според мене, ако искате да подражавате на западната култура, приемете от нея само онова, което е хубаво и правилно. Какво правят някои от съвременните хора? Като наблюдават, как известни лица, общества или народи правят гимнастика сутрин рано, как посрещат изгряването на слънцето и се пекат на ранните слънчеви лъчи, като най-полезни, те ги осъждат. Въпреки това, в който народ отидете днес, навсякъде ще намерите хора, които използуват ранните слънчеви лъчи, чистия въздух, гимнастиките, пиене на гореща вода, за да подобрят здравето си и да усилят своя организъм. В България мнозина се противопоставят на тия неща и всеки, който излиза сутрин, преди изгрев слънце, на разходка, наричат го идолопоклонник.
Като физическо
същество
, човек трябва да прави упражнения – нищо повече.
Той трябва да става рано сутрин, да излиза вън на чист въздух, да посреща първите слънчеви лъчи, които съдържат специфична енергия, полезна за всички живи организми. Който се лени да става рано, да посреща ранните слънчеви лъчи, колкото и да се грее на обедните лъчи на слънцето, той нищо няма да придобие. Съвременното човечество се нуждае от ново възпитание, нова наука, нова философия, които да съединят духовния живот с физическия. Физическият живот е израз на Божественото в света, а духовният е среда, в която Божественият живот се проявява и реализира. Без духовния живот физическият не може да даде на човека нищо вечно и неизменно.
към беседата >>
Казвате: „Човек е
мислещо
същество
." Какво значи да мисли човек?
(втори вариант)
Не зная какво ще бъде проявлението на човека извън храната, извън въздуха, извън светлината и топлината. Трябва да има нещо, което да реагира. Той казва, че имал съзнание, имал сила, но все трябва да има нещо и отвън, което да реагира върху неговото съзнание. Вие никога не сте се спирали да си помислите как може да се реагира на мисълта. Вие не сте се спирали да мислите какво става вътре в човека.
Казвате: „Човек е
мислещо
същество
." Какво значи да мисли човек?
Това значи да има последователно връзка между всички съзнания, да разбира той средата, в която живее, и да знае какво става с него, и този човек да е господар във всеки даден случай на своите състояния. Ако ти като седиш, гръмне някой пищов или някой топ [и трепнеш], това показва, че връзката между твоето съзнание не е толкова силна. Или ако при изгубването на хиляда лева ти трепнеш и се стреснеш така, както се стряскаш от гръмването с пищов или някой топ, и това показва, че връзката на съзнанието ти не е толкова силна. Докато ти при изгубването на хиляда лева трепваш и клюмваш с глава надолу, това показва, че съзнанието ти не е толкова будно. И ако след това чакаш да дойде някой да те утеши, ти не си на прав път.
към втори вариант >>
Ние трябва да се освободим от тях и да имаме една светла идея за Това разумно
Същество
, Което е създало света.
(втори вариант)
И след всичко това ще ни привеждат факта, ще ни доказват, че умрелите хора отивали при Бога. Каква нужда има Господ хората да умират и да отиват после при Него? Това показва, че ние имаме изопачени понятия за Бога. Такива понятия аз наричам просташки. Ние мислим за Бога като за човек, но това са наши забавления.
Ние трябва да се освободим от тях и да имаме една светла идея за Това разумно
Същество
, Което е създало света.
Само така ще разберем всички явления, които съществуват в света по съвършено особен начин. Затова има една вътрешна наука. Познаването на Бога е един кардинален въпрос. Познаването на Бога не е такова, както съвременните хора днес Го познават. Това не е никакво познаване.
към втори вариант >>
И всички страдания, които сега ние претърпяваме, не са нищо друго освен това, че едно учено
същество
или разумната жива природа иска да ни научи на нейния език.
(втори вариант)
Ако вие се намерите пред едно голямо море или пред един океан и не виждате брега му, вие ще кажете: „Това е един особен свят." При това положение този океан, който ви вдъхва такова голямо благоговение с неговото величие, няма да го разглеждате като нещо отделно, но ще го разгледате като един голям, обширен свят. И тогава някой казва: „Аз искам да зная какво нещо е Бог." Ти не можеш да Го видиш, но казвам: това, което не можеш да видиш, не можеш да възприемеш неговата безкрайност, но можеш да дойдеш в съприкосновение с него - това е реалността. Сега от този свят ще минем в друг. Тази реалност си има пътища, чрез които тя се обявява. Това невидимото има свой начин, свои пътища, своя реч, чрез която иска да ни научи.
И всички страдания, които сега ние претърпяваме, не са нищо друго освен това, че едно учено
същество
или разумната жива природа иска да ни научи на нейния език.
И всички тези страдания са все затова, че сме големи простаци, че не можем да научим още неговия език, нейната азбука. Ние си блъскаме главата, а това учено същество иска по един лесен и правилен път да ни научи на нейната азбука. Сега ние изучаваме Божествената азбука, но едва научим една от нейните букви, и веднага я забравяме. Днес умре баща ти - това изучаваш, роди се брат ти - това изучаваш, изгубиш или спечелиш нещо - това пак изучаваш. Всичко това е азбуката на този Божествен език.
към втори вариант >>
Ние си блъскаме главата, а това учено
същество
иска по един лесен и правилен път да ни научи на нейната азбука.
(втори вариант)
Сега от този свят ще минем в друг. Тази реалност си има пътища, чрез които тя се обявява. Това невидимото има свой начин, свои пътища, своя реч, чрез която иска да ни научи. И всички страдания, които сега ние претърпяваме, не са нищо друго освен това, че едно учено същество или разумната жива природа иска да ни научи на нейния език. И всички тези страдания са все затова, че сме големи простаци, че не можем да научим още неговия език, нейната азбука.
Ние си блъскаме главата, а това учено
същество
иска по един лесен и правилен път да ни научи на нейната азбука.
Сега ние изучаваме Божествената азбука, но едва научим една от нейните букви, и веднага я забравяме. Днес умре баща ти - това изучаваш, роди се брат ти - това изучаваш, изгубиш или спечелиш нещо - това пак изучаваш. Всичко това е азбуката на този Божествен език. Тази азбука не се състои от трийсет и две букви, както нашата, нито от двайсет и две, както еврейската, но се състои от един голям речник на думи и букви. Буквите са около трийсет и пет милиона.
към втори вариант >>
И сега, като теглите една линия между нашия съвременен език и Божествения, може да си представите какво ще е това
същество
, което разполага с трийсет и пет милиона букви.
(втори вариант)
Днес умре баща ти - това изучаваш, роди се брат ти - това изучаваш, изгубиш или спечелиш нещо - това пак изучаваш. Всичко това е азбуката на този Божествен език. Тази азбука не се състои от трийсет и две букви, както нашата, нито от двайсет и две, както еврейската, но се състои от един голям речник на думи и букви. Буквите са около трийсет и пет милиона. Можете да си представите какво нещо ще е този речник от думи, в който има трийсет и пет милиона букви.
И сега, като теглите една линия между нашия съвременен език и Божествения, може да си представите какво ще е това
същество
, което разполага с трийсет и пет милиона букви.
От това ще видите къде седи нашето съзнание. Каква тънкота на букви, какво разнообразие, какво богатство има в тази азбука. Оттук ще разберете и какво богатство на звукове съществува в живата природа. И сега вие от гледището на един език от двайсет и две букви или от един език от трийсет и две букви искате да сведете нещата към общ знаменател или пък от гледището на тази азбука искате да разрешите проблемите на трийсет и петте милиона букви. Питам: малкото ли определя голямото, или децата [ли] учат философите?
към втори вариант >>
Следователно физическият свят се отличава от духовния по това, че в духовния свят всички същества се стремят към един и същ център, но всяко
същество
образува за себе си един специфичен център.
(втори вариант)
Същото се отнася и до учения човек. Само по този начин ние проверяваме нещата. Това, което не може да принесе полза на душата ти, то не е реално. И от това гледище ние проверяваме какво нещо е духовният свят и какво е физическият свят. Вие трябва да имате ясна представа за тия неща.
Следователно физическият свят се отличава от духовния по това, че в духовния свят всички същества се стремят към един и същ център, но всяко
същество
образува за себе си един специфичен център.
Следователно този свят е свят на сгъстяване. Дето и да погледнат, всички същества са обърнати към него, когато едно същество от физическия свят - погледът му е обърнат само към себе си. Това същество не дава нито пет пари за другите хора, за техните страдания. И ако някое физическо същество би казало, че то мисли за другите, то се лъже - го мисли само за себе си. То мисли само по отражение.
към втори вариант >>
Дето и да погледнат, всички същества са обърнати към него, когато едно
същество
от физическия свят - погледът му е обърнат само към себе си.
(втори вариант)
Това, което не може да принесе полза на душата ти, то не е реално. И от това гледище ние проверяваме какво нещо е духовният свят и какво е физическият свят. Вие трябва да имате ясна представа за тия неща. Следователно физическият свят се отличава от духовния по това, че в духовния свят всички същества се стремят към един и същ център, но всяко същество образува за себе си един специфичен център. Следователно този свят е свят на сгъстяване.
Дето и да погледнат, всички същества са обърнати към него, когато едно
същество
от физическия свят - погледът му е обърнат само към себе си.
Това същество не дава нито пет пари за другите хора, за техните страдания. И ако някое физическо същество би казало, че то мисли за другите, то се лъже - го мисли само за себе си. То мисли само по отражение. И затова ние виждаме, че на физическото поле не може да съществуват никакви отношения, никакви разбирателства между хората. Какво отношение може да съществува между един лихвар или един банкер и един беден човек?
към втори вариант >>
Това
същество
не дава нито пет пари за другите хора, за техните страдания.
(втори вариант)
И от това гледище ние проверяваме какво нещо е духовният свят и какво е физическият свят. Вие трябва да имате ясна представа за тия неща. Следователно физическият свят се отличава от духовния по това, че в духовния свят всички същества се стремят към един и същ център, но всяко същество образува за себе си един специфичен център. Следователно този свят е свят на сгъстяване. Дето и да погледнат, всички същества са обърнати към него, когато едно същество от физическия свят - погледът му е обърнат само към себе си.
Това
същество
не дава нито пет пари за другите хора, за техните страдания.
И ако някое физическо същество би казало, че то мисли за другите, то се лъже - го мисли само за себе си. То мисли само по отражение. И затова ние виждаме, че на физическото поле не може да съществуват никакви отношения, никакви разбирателства между хората. Какво отношение може да съществува между един лихвар или един банкер и един беден човек? Лихварят се радва на всичко това, което може да вземе от един беден човек, който се нуждае в даден случай от неговите пари.
към втори вариант >>
И ако някое физическо
същество
би казало, че то мисли за другите, то се лъже - го мисли само за себе си.
(втори вариант)
Вие трябва да имате ясна представа за тия неща. Следователно физическият свят се отличава от духовния по това, че в духовния свят всички същества се стремят към един и същ център, но всяко същество образува за себе си един специфичен център. Следователно този свят е свят на сгъстяване. Дето и да погледнат, всички същества са обърнати към него, когато едно същество от физическия свят - погледът му е обърнат само към себе си. Това същество не дава нито пет пари за другите хора, за техните страдания.
И ако някое физическо
същество
би казало, че то мисли за другите, то се лъже - го мисли само за себе си.
То мисли само по отражение. И затова ние виждаме, че на физическото поле не може да съществуват никакви отношения, никакви разбирателства между хората. Какво отношение може да съществува между един лихвар или един банкер и един беден човек? Лихварят се радва на всичко това, което може да вземе от един беден човек, който се нуждае в даден случай от неговите пари. Каквото може да вземе той - радва се на богатството си.
към втори вариант >>
По служене, по работа може да стане ангел, но по
същество
той като човек ангел не може да стане, понеже същината и еволюцията, по която върви ангелът, не е като тази на човека. Защо?
(втори вариант)
Те са съединени. Който разбира това нещо, той няма да казва: „Аз искам да бъда духовен." Не, у тебе духовното може да бъде, без да си духовен. Духовното само по себе си е независимо. Каква е разликата тогава? Един човек ангел може ли да стане?
По служене, по работа може да стане ангел, но по
същество
той като човек ангел не може да стане, понеже същината и еволюцията, по която върви ангелът, не е като тази на човека. Защо?
Понеже ангелът не знае какво нещо е грях, а човекът знае. В съзнанието на ангела съществува абсолютна чистота - той грях не знае и не може да си го представи. Как си представлява ангелът света? Човек си представлява света от две страни, от две лица. И тогава можем да кажем, че светът на ангелите се осветлява отвсякъде, а светът на хората се осветлява от една страна.
към втори вариант >>
Човек, като физическо
същество
, трябва да прави упражнения - нищо повече.
(втори вариант)
А сега българите искат да подражават на западната култура. Казват: „Тъй ще се живее." Казвам: вземете от Запада само онова, което е хубаво, красиво. И сега казвате: „Защо трябва да се правят всяка сутрин упражнения, защо трябва да се излиза рано на изгрев слънце? " Но сега у германците вече е култ излизането рано сутрин на разходка, преди изгряване на слънцето - да се правят гимнастически упражнения и да се пие топла вода. Българите пък казват, че не трябвало да се пие топла вода, не трябвало да се излиза сутрин рано - то било идолопоклонство.
Човек, като физическо
същество
, трябва да прави упражнения - нищо повече.
Ти не трябва да бъдеш мързелив и всяка сутрин трябва да ставаш преди изгряването на слънцето, да го посрещаш, защото в неговите лъчи има специфични - с особена енергия и с особен ъгъл на пречупването. Това трябва всеки човек да използва. Не ставате ли сутрин да посрещате слънцето, а чакате да възприемете обедните лъчи, това слънце нищо няма да ви ползва. Та казвам: при сегашното възпитание трябва една нова философия - да съединим духовния живот с физическия. Ние трябва да знаем, че физическият живот е израз на Божественото в света, а духовният живот е среда, в която Божественият живот действа, за да се прояви и реализира.
към втори вариант >>
21.
Проявеният живот
,
ООК
, София, 18.9.1929г.,
Човек, обаче, като
мислещо
същество
, стои по-високо от животните.
Ако сте познали този живот, трябва ли да се съмнявате, да се обиждате и гневите? В проявения живот на природата няма причини, които могат да изкарат човека от релсите на неговото равновесие. Днес повечето хора мислят само за себе си. От сутрин до вечер човек мисли, как да изкара прехраната си, как да се облече. И животните мислят само за себе си.
Човек, обаче, като
мислещо
същество
, стои по-високо от животните.
Той има други стремежи. Щом е така, човек трябва да обърне погледа си и вън от себе си, да се спре върху проявения живот на любовта, върху проявения живот на Бога. Без това той не може да направи крачка напред, защото няма да има образец, по който да живее. Животът на пчелата е част от проявения живот на природата. В това отношение човек може да вземе пример от нея.
към беседата >>
22.
Музика и работа / Музиката като метод за смяна на състоянията. Работата - отглас на любовта
,
МОК
, София, 23.5.1930г.,
Първото
същество
- А представя бащата, В - майката, а С - детето.
Едно от великите блага, дадено на човека, е животът. Въпреки това, мнозина се оплакват, че животът им е нещастен. За да бъде животът нещастен, това показва, че нещо е нарушено в него. За да се наруши това благо, отношенията на хората към него са изменени. Представете си, че имате три същества А, В и С, които се намират в известни отношения помежду си.
Първото
същество
- А представя бащата, В - майката, а С - детето.
Първоначално съществото А и В се сдружават, внасят известен капитал и образуват една фирма. След време иде съществото С. Отношението между тия същества е следното: А:В:С =1:2:3. Съществото А е председател на фирмата, В - подпредседател, а С - касиер. Докато отношенията между членовете на фирмата са правилни, фирмата се развива добре.
към беседата >>
Първоначално
съществото
А и В се сдружават, внасят известен капитал и образуват една фирма.
Въпреки това, мнозина се оплакват, че животът им е нещастен. За да бъде животът нещастен, това показва, че нещо е нарушено в него. За да се наруши това благо, отношенията на хората към него са изменени. Представете си, че имате три същества А, В и С, които се намират в известни отношения помежду си. Първото същество - А представя бащата, В - майката, а С - детето.
Първоначално
съществото
А и В се сдружават, внасят известен капитал и образуват една фирма.
След време иде съществото С. Отношението между тия същества е следното: А:В:С =1:2:3. Съществото А е председател на фирмата, В - подпредседател, а С - касиер. Докато отношенията между членовете на фирмата са правилни, фирмата се развива добре. Щом се нарушат отношенията, фирмата се разпада.
към беседата >>
След време иде
съществото
С.
За да бъде животът нещастен, това показва, че нещо е нарушено в него. За да се наруши това благо, отношенията на хората към него са изменени. Представете си, че имате три същества А, В и С, които се намират в известни отношения помежду си. Първото същество - А представя бащата, В - майката, а С - детето. Първоначално съществото А и В се сдружават, внасят известен капитал и образуват една фирма.
След време иде
съществото
С.
Отношението между тия същества е следното: А:В:С =1:2:3. Съществото А е председател на фирмата, В - подпредседател, а С - касиер. Докато отношенията между членовете на фирмата са правилни, фирмата се развива добре. Щом се нарушат отношенията, фирмата се разпада. Казваме, че животът е велико благо, но човек се радва на това благо, когато работите му вървят добре.
към беседата >>
Съществото
А е председател на фирмата, В - подпредседател, а С - касиер.
Представете си, че имате три същества А, В и С, които се намират в известни отношения помежду си. Първото същество - А представя бащата, В - майката, а С - детето. Първоначално съществото А и В се сдружават, внасят известен капитал и образуват една фирма. След време иде съществото С. Отношението между тия същества е следното: А:В:С =1:2:3.
Съществото
А е председател на фирмата, В - подпредседател, а С - касиер.
Докато отношенията между членовете на фирмата са правилни, фирмата се развива добре. Щом се нарушат отношенията, фирмата се разпада. Казваме, че животът е велико благо, но човек се радва на това благо, когато работите му вървят добре. Щом се натъкват на неуспехи, те не са доволни от живота си. Ако сте студент или ученик и пропаднете на изпита си, не сте доволни от живота.
към беседата >>
Първо, човек трябва да мисли, затова е наречен
мислещо
същество
.
Смехът е хаван, в който се чукат твърдите неща, да станат по-лесноприемливи. Следователно, когато не можете да разберете нещо, смейте се. Чрез смеха вие ще го смелите. После ще дойде мисълта, която ще приеме счуканата на ситно твърда материя, ще я разтвори и възприеме. Второстепенно нещо е смехът, но все пак помага на мисълта.
Първо, човек трябва да мисли, затова е наречен
мислещо
същество
.
Всяка сутрин, като ставате от сън, първата ви работа е да нагласите сърцето си, да свири правилно. Нагласяването на струните подразбира хармонизиране на мислите. Щом нагласите сърцето си, започнете да свирите. Като свирите добре, хората ще ви слушат с разположение и ще ви ръкопляскат. Не свирите ли добре, ще ви освиркат.
към беседата >>
Първото
същество
- А, представя бащата, В - майката, а С - детето.
(втори вариант)
Едно от великите блага, дадени на човека, е животът. Въпреки това мнозина се оплакват, че животът им е нещастен. За да бъде животът нещастен, това показва, че нещо е нарушено в него. За да се наруши това благо, отношенията на хората към него са изменени. Представете си, че имате три същества - А, В и С, които се намират в известни отношения помежду си.
Първото
същество
- А, представя бащата, В - майката, а С - детето.
Първоначално съществата А и В се сдружават, внасят известен капитал и образуват една фирма. След време иде съществото С. Отношението между тия същества е следното: А:В:С = 1:2:3. Съществото А е председател на фирмата, В - подпредседател, а С - касиер. Докато отношенията между членовете на фирмата са правилни, фирмата се развива добре.
към втори вариант >>
След време иде
съществото
С.
(втори вариант)
За да бъде животът нещастен, това показва, че нещо е нарушено в него. За да се наруши това благо, отношенията на хората към него са изменени. Представете си, че имате три същества - А, В и С, които се намират в известни отношения помежду си. Първото същество - А, представя бащата, В - майката, а С - детето. Първоначално съществата А и В се сдружават, внасят известен капитал и образуват една фирма.
След време иде
съществото
С.
Отношението между тия същества е следното: А:В:С = 1:2:3. Съществото А е председател на фирмата, В - подпредседател, а С - касиер. Докато отношенията между членовете на фирмата са правилни, фирмата се развива добре. Щом се нарушат отношенията, фирмата се разпада. Казваме, че животът е велико благо, но човек се радва на това благо, когато работите му вървят добре.
към втори вариант >>
Съществото
А е председател на фирмата, В - подпредседател, а С - касиер.
(втори вариант)
Представете си, че имате три същества - А, В и С, които се намират в известни отношения помежду си. Първото същество - А, представя бащата, В - майката, а С - детето. Първоначално съществата А и В се сдружават, внасят известен капитал и образуват една фирма. След време иде съществото С. Отношението между тия същества е следното: А:В:С = 1:2:3.
Съществото
А е председател на фирмата, В - подпредседател, а С - касиер.
Докато отношенията между членовете на фирмата са правилни, фирмата се развива добре. Щом се нарушат отношенията, фирмата се разпада. Казваме, че животът е велико благо, но човек се радва на това благо, когато работите му вървят добре. Щом се натъкват на неуспехи, те не са доволни от живота си. Ако сте студент или ученик и пропаднете на изпита си, не сте доволни от живота.
към втори вариант >>
Първо, човек трябва да мисли, затова е наречен
мислещо
същество
.
(втори вариант)
Смехът е хаван, в който се чукат твърдите неща, да станат по-лесно приемливи. Следователно, когато не можете да разберете нещо, смейте се. Чрез смеха вие ще го смелите. После ще дойде мисълта, която ще приеме счуканата на ситно твърда материя, ще я разтвори и възприеме. Второстепенно нещо е смехът, но все пак помага на мисълта.
Първо, човек трябва да мисли, затова е наречен
мислещо
същество
.
Всяка сутрин, като ставате от сън, първата ви работа е да нагласите сърцето си да свири правилно. Нагласяването на струните подразбира хармонизиране на мислите. Щом нагласите сърцето си, започнете да свирите. Като свирите добре, хората ще ви слушат с разположение и ще ви ръкопляскат. Не свирите ли добре, ще ви освиркат.
към втори вариант >>
Когато ти дъвчеш, има едно
същество
, което същевременно мисли, но ти не го съзнаваш на физическото поле.
(втори вариант)
Онзи, който не иде, той умен не може да бъде. Той само дъвче, дъвче, а това не е ядене. Значи като ядеш, да можеш със своето ядене да извадиш онази потребната материя и енергия от храната за ума ти. Умът трябва да бъде едновременно силен и в трите свята - и в Божествения свят, и в света на ангелите, и в света на хората. Сега вие в обикновения свят не чувствате какво е яденето - казвате: „То е един механически процес." Не.
Когато ти дъвчеш, има едно
същество
, което същевременно мисли, но ти не го съзнаваш на физическото поле.
Но има друго същество, което знае каква част от тази енергия ще се добие и за какво ще се употреби. Та първия човек -физическия, ние го наричаме „слугата". После иде онзи, който образува съдружие, онзи, който мисли; и третият - който направлява работите. Но необходимо е вие да се научите да мислите. Вие трябва да употребявате музиката като едно средство за възпитание.
към втори вариант >>
Но има друго
същество
, което знае каква част от тази енергия ще се добие и за какво ще се употреби.
(втори вариант)
Той само дъвче, дъвче, а това не е ядене. Значи като ядеш, да можеш със своето ядене да извадиш онази потребната материя и енергия от храната за ума ти. Умът трябва да бъде едновременно силен и в трите свята - и в Божествения свят, и в света на ангелите, и в света на хората. Сега вие в обикновения свят не чувствате какво е яденето - казвате: „То е един механически процес." Не. Когато ти дъвчеш, има едно същество, което същевременно мисли, но ти не го съзнаваш на физическото поле.
Но има друго
същество
, което знае каква част от тази енергия ще се добие и за какво ще се употреби.
Та първия човек -физическия, ние го наричаме „слугата". После иде онзи, който образува съдружие, онзи, който мисли; и третият - който направлява работите. Но необходимо е вие да се научите да мислите. Вие трябва да употребявате музиката като едно средство за възпитание. Във всички времена, във всички окултни школи са употребявали музиката като средство за възпитание.
към втори вариант >>
Разбира се, ако едно
същество
не е много напреднал дух, то тази музика ще е много груба.
(втори вариант)
Това означават всички тия семена. В числото десет се дават всичките възможности. Този е вътрешният процес. Значи не само да даваш по три и шест, но всяко твое желание, но всяко едно твое желание в разните твои проявления трябва да дадат и разни сили вътре, за да се образува този сефирот. Сефирот - това са пътищата, по които твоята мисъл може да се проявява, от най-висшата до най-нисшата степен.
Разбира се, ако едно
същество
не е много напреднал дух, то тази музика ще е много груба.
Тази музика за вас е донякъде търпима, понеже вие не сте така отзивчиви, така музикални, но за някои същества това е груба музика. А за други, по-обикновени същества - не че той не е така деликатен, но той не е така отзивчив, така музикален; но казвам: само при дадени условия. Намерете сега една дума - да турим на тази мелодия. Да кажем, някой ви изсвири Деветата симфония на Бетховен - какво ще придобиете? Вие трябва най-първо да знаете какви са били онези обстоятелства, при които Бетховен е създал тази своя симфония.
към втори вариант >>
Когато едно
същество
нас ни обича, ние се стараем да възприемем това, което то ни дава, да бъдем внимателни към това
същество
.
(втори вариант)
И професорът ще внесе все един елемент повече, отколкото при този, който плаща четиристотин или сто лева. Професорът ще внесе нещо по-хубаво, за да оправдае хилядата лева на час. Значи тука вие имате външни причини - парите ще го заставят да даде нещо повече, за да оправдае плащането на тези хилядата лева на час. Следователно този закон съществува: онзи, който обича, той плаща; а другият -обичаният, той преподава урока си по-добре. Следователно и той дава.
Когато едно
същество
нас ни обича, ние се стараем да възприемем това, което то ни дава, да бъдем внимателни към това
същество
.
Който обича, плаща. Следователно и ученикът, който дава парите, е ученик на физическото поле, а учителят се отплаща в замяна на стоте лева с предаване на уроците. Тогава имаме отношението на онзи бакалин. Като отидеш при него, той ти дава стока - захар, смокини, а ти му даваш парите, ти му плащаш. Та и в разбирането на знанието пак същите отношения съществуват.
към втори вариант >>
И човека тъй го наричат -
същество
на мисълта.
(втори вариант)
Мисълта е правилното разсъждение, а смехът е нещо второстепенно. Но смехът навсякъде ще ти помага, защото, ако не се смееш, ти не можеш да мислиш. Смехът помага на мисълта, но самият смях не е мисъл. Разбира се, човек не е само музика - музиката е само едно чувство у него. Мисълта у него - това е една сила.
И човека тъй го наричат -
същество
на мисълта.
Та най-първо, представете си, че вашето сърце е един инструмент, на който трябва всякога да свирите и трябва да го държите в изправно положение. Всяка сутрин, щом станеш, трябва да свириш правилно на сърцето си. Тогава всеки един музикант, който свири добре, и публиката му ръкопляска, и обича го. А щом не свири добре, какво прави? Тя го освирква.
към втори вариант >>
23.
Работа, музика и мисъл / Преводи в природата (Работа, музика, молитва)
,
МОК
, София, 20.6.1930г.,
Понеже човек е
мислещо
същество
, мисълта му трябва да бъде права.
Когато съзнанието на човека е будно, той е в хармония с Природата. Докато не се свърже с Природата, той ту пада, ту се повдига. Дълго време трябва човек да се упражнява, да работи върху себе си, да развие своята разумна и съзнателна воля. Дълго време трябва да упражнява мисълта си, да стане способен да възприема красивите мисли. Всички хора не могат да бъдат музиканти и работници, но всички могат да мислят право.
Понеже човек е
мислещо
същество
, мисълта му трябва да бъде права.
Не е достатъчно само да мислите, но право трябва да мислите. Правата мисъл изтича от Бога. Следователно, свържете се с Бога, за да създадете своя мислен свят. Работете, свирете, молете се за Бога, за себе си, а не за мнението на хората. Каквото правите, мислете първо, дали Бог ще го одобри.
към беседата >>
24.
Обикновени, талантливи, гениални и светии / Четиритях етапа на развитието. Отлагането
,
МОК
, София, 18.7.1930г.,
Представете си, че противоречия се явяват, ако вие дойдете да докажете, че параходът е разумно
същество
.
(втори вариант)
Със своите постъпки, с движението си. Нали науката допуща, че всички предмети се движат. Следователно съвременната наука разглежда нещата просто вънка от човешкото съзнание, вънка от човешкия ум. Представете си с каква бързина се движи един параход в океана. Нали това се изучава, без да се има предвид знанието на капитана, вие изучавате само физическата му страна - еди-къде е направен той.
Представете си, че противоречия се явяват, ако вие дойдете да докажете, че параходът е разумно
същество
.
Той сам по себе си не е разумен. Ако искате да покажете, че часовникът е разумен, де се показва разумността на часовника? Ако той показва точно време. Но самият часовник ни най-малко не съзнава, че има някакво движение. Но ако неговото движение съвпада с движението на слънцето?
към втори вариант >>
Представете си, че ако дойде друго едно
същество
извънка часовника, което не се мисли като часовника, но по часовника може да гадае, представеше си, че този часовник е направен като слънцето, такова движение има вътре.
(втори вариант)
Той сам по себе си не е разумен. Ако искате да покажете, че часовникът е разумен, де се показва разумността на часовника? Ако той показва точно време. Но самият часовник ни най-малко не съзнава, че има някакво движение. Но ако неговото движение съвпада с движението на слънцето?
Представете си, че ако дойде друго едно
същество
извънка часовника, което не се мисли като часовника, но по часовника може да гадае, представеше си, че този часовник е направен като слънцето, такова движение има вътре.
И този часовник показва как се движи слънцето. Съвременните часовници не показват това. Казвам, човек в своя организъм, който има, той трябва да изважда поука оттам. Ако допуснем сега, че вие искате да знаете дали вашата воля е силна, или не, по какво ще познаете това? Могат и други въпроси да се зададат.
към втори вариант >>
Каквото и да мислиш, някой казва - аз съм
мислещо
същество
- в духовния свят има същества, които използват и твоята мисъл, и твоето чувство, и твоята воля.
(втори вариант)
На физическото поле почти няма да има никаква връзка. В духовния свят вече има известна връзка. И следователно тази връзка, която съществува, тя обуславя всичките движения. Всяко едно движение, което става у нас и което видимому няма никакъв смисъл, в духовния свят движението е обусловено. И в каквато посока и да се движи, твоето движение ще се използва.
Каквото и да мислиш, някой казва - аз съм
мислещо
същество
- в духовния свят има същества, които използват и твоята мисъл, и твоето чувство, и твоята воля.
Какъвто и философ да си, каквото и да мислиш, все таки те ще те използват, без да подозираш. Не само че няма да ти дадат да те спънат, но те ще те заставят да мислиш повече, отколкото трябва и също ще те накарат да чувстваш повече, отколкото трябва. Някой казва: „Аз много чувствам." Това чувстване е един стимул отвънка. Тези същества те заставят да чувстваш, защото те имат нужда от тази енергия и когато ние мислим, тези същества те заставят да мислиш повече, понеже те имат нужда от тази енергия. Ние сме като тези машини, от които хората се ползват.
към втори вариант >>
Така и всеки един човек е едно динамо за едно
същество
от невидимия, духовния свят.
(втори вариант)
Какъвто и философ да си, каквото и да мислиш, все таки те ще те използват, без да подозираш. Не само че няма да ти дадат да те спънат, но те ще те заставят да мислиш повече, отколкото трябва и също ще те накарат да чувстваш повече, отколкото трябва. Някой казва: „Аз много чувствам." Това чувстване е един стимул отвънка. Тези същества те заставят да чувстваш, защото те имат нужда от тази енергия и когато ние мислим, тези същества те заставят да мислиш повече, понеже те имат нужда от тази енергия. Ние сме като тези машини, от които хората се ползват.
Така и всеки един човек е едно динамо за едно
същество
от невидимия, духовния свят.
И когато ти престанеш да мислиш и да чувстваш и да действаш, ти започваш да питаш динамото коя е причината. Те искат да разберат и да знаят защо не мислиш, защо не действаш и защо не чувстваш. Разглеждат те като едно обективно същество. И това същество не търси дълбоките причини, защо мисълта е спряла, но защо това динамо е спряло. Като кажеш, че съзнанието се явява, това значи, че ти започваш да мислиш.
към втори вариант >>
Разглеждат те като едно обективно
същество
.
(втори вариант)
Тези същества те заставят да чувстваш, защото те имат нужда от тази енергия и когато ние мислим, тези същества те заставят да мислиш повече, понеже те имат нужда от тази енергия. Ние сме като тези машини, от които хората се ползват. Така и всеки един човек е едно динамо за едно същество от невидимия, духовния свят. И когато ти престанеш да мислиш и да чувстваш и да действаш, ти започваш да питаш динамото коя е причината. Те искат да разберат и да знаят защо не мислиш, защо не действаш и защо не чувстваш.
Разглеждат те като едно обективно
същество
.
И това същество не търси дълбоките причини, защо мисълта е спряла, но защо това динамо е спряло. Като кажеш, че съзнанието се явява, това значи, че ти започваш да мислиш. Изгуби се съзнанието, мисълта спира. Защо? Значи някой е бутал на машината. Когато в тебе се яви съзнанието, ти казваш: „В мене се яви една нова мисъл."
към втори вариант >>
И това
същество
не търси дълбоките причини, защо мисълта е спряла, но защо това динамо е спряло.
(втори вариант)
Ние сме като тези машини, от които хората се ползват. Така и всеки един човек е едно динамо за едно същество от невидимия, духовния свят. И когато ти престанеш да мислиш и да чувстваш и да действаш, ти започваш да питаш динамото коя е причината. Те искат да разберат и да знаят защо не мислиш, защо не действаш и защо не чувстваш. Разглеждат те като едно обективно същество.
И това
същество
не търси дълбоките причини, защо мисълта е спряла, но защо това динамо е спряло.
Като кажеш, че съзнанието се явява, това значи, че ти започваш да мислиш. Изгуби се съзнанието, мисълта спира. Защо? Значи някой е бутал на машината. Когато в тебе се яви съзнанието, ти казваш: „В мене се яви една нова мисъл." Та в това отношение, ако искате вие да изучавате живота в неговата широта, трябва да знаете дали постъпките са разумни, или не.
към втори вариант >>
Едно
същество
не може да ръководи друго
същество
, което не е минало през един път, през който ти минаваш.
(втори вариант)
" И ти понеже си минал този път, точно ще определиш какво ще бъде тяхното бъдеще. Ще им кажеш какви препятствия ще имат и какви придобивки? И те ще се утешат. По същия закон сега и ние като изпращаме нашето съзнание към по-висшите същества, към тия същества, които са минали нашия път, и ги попитаме какво ще бъде нашето бъдеще, по същия начин и те ще ни определят какво ще бъде. Та този път е такъв и ще ви ръководят.
Едно
същество
не може да ръководи друго
същество
, което не е минало през един път, през който ти минаваш.
Трябва да се пазите. Не можеш да вземеш за ръководител едно същество, което няма опитността, която ти искаш да минеш. Та, когато говорим за реалните неща, ние разбираме неща, които са преживяни. Които вече лежат положително в съзнанието. Ако вземе разумният свят u онова, което те ни кажат, те са го минали и то се сбъдва, тъй както те са казали, понеже те са минали по този път.
към втори вариант >>
Не можеш да вземеш за ръководител едно
същество
, което няма опитността, която ти искаш да минеш.
(втори вариант)
И те ще се утешат. По същия закон сега и ние като изпращаме нашето съзнание към по-висшите същества, към тия същества, които са минали нашия път, и ги попитаме какво ще бъде нашето бъдеще, по същия начин и те ще ни определят какво ще бъде. Та този път е такъв и ще ви ръководят. Едно същество не може да ръководи друго същество, което не е минало през един път, през който ти минаваш. Трябва да се пазите.
Не можеш да вземеш за ръководител едно
същество
, което няма опитността, която ти искаш да минеш.
Та, когато говорим за реалните неща, ние разбираме неща, които са преживяни. Които вече лежат положително в съзнанието. Ако вземе разумният свят u онова, което те ни кажат, те са го минали и то се сбъдва, тъй както те са казали, понеже те са минали по този път. Та казвам, сега онзи великият закон, който ръководи твоята мисъл, ти трябва да го разбираш. И вие трябва по някой път да знаете как да освобождавате мисълта си от ония дисхармонични чувства.
към втори вариант >>
25.
Знание и прилагане / Знание и приложение
,
МОК
, София, 27.3.1931г.,
Най-напред една ваша идея я прекарвате във формата на риба, после на птица, после във формата на млекопитающи и после във формата на едно
мислещо
същество
, като човека.
(втори вариант)
За да могат да израснат крачката на една глистя, тя се е поставила при съвсем други условия. В рибите имаме малки перки, те са зародиши на ръцете и краката. След като са излезнали рибите от водата, са се образували крилата и после като слезнали на земята и са станали млекопитающи, са се развили краката и после са се развили ръцете на човека. Има ред препреминавания на тези форми. Нещо подобно става и при вашите идеи.
Най-напред една ваша идея я прекарвате във формата на риба, после на птица, после във формата на млекопитающи и после във формата на едно
мислещо
същество
, като човека.
И след това твоята идея може да се реализира. Ако остане идеята ти във форма на риба, тя ще остане във водата. А ако остане във въздуха, ще остане като перушина и е неприложима. И като млекопитающо не може да се приложи. Само като човешки идеи може да я приложим.
към втори вариант >>
26.
Тригон
,
МОК
, София, 3.4.1931г.,
Всички учени, философи говорят за човека и казват, че той е
мислещо
същество
.
Всички учени, философи говорят за човека и казват, че той е
мислещо
същество
.
Наистина, човек мисли и трябва да мисли. Какво се разбира под думата „мисъл“? Мисъл е онова, в което има истина. Истинската, правата мисъл се явява между два контраста, т.е. между две противоположни сили.
към беседата >>
27.
Специфична работа
,
ООК
, София, 15.4.1931г.,
Той е
мислещо
същество
.
Човек отдавна е свършил тази работа. Друг някой се стреми към живота, иска да яде и да пие, да се разхожда, да си поживее. И това не е негова работа. Животните мислят за живеене, те искат да си поживеят. Обаче работата на човека е да мисли.
Той е
мислещо
същество
.
Когато съзнае, че е изправен да мисли, човек изпитва голяма радост. Той започва да решава задачите и мъчнотиите си чрез своята мисъл. Като мисли, човек идва до заключение, че причините за мъчнотиите и страданията му се крият в самия него, а не извън него. Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за нещата. За пример, като изучавате числата, ще дойдете до положение да разбирате значението на числата от различни гледища, а не само от едно.
към беседата >>
28.
Двоен дял / Полюси на доброто и злото (Двоен дял)
,
ООК
, София, 11.11.1931г.,
Като срещне
същество
, което не прилага любовта, злото го мачка, мъчи, докато най-после го изяде.
Ето защо, когато е нужно да се придобие или постигне нещо, трябва да се започне от центъра, отвътре, от любовта. Доброто и злото са сили, които действат като външни условия, а любовта действува отвътре. Ще кажете, че злото е по-силно от доброто. Не е така. Злото отстъпва пред доброто, а още повече пред любовта.
Като срещне
същество
, което не прилага любовта, злото го мачка, мъчи, докато най-после го изяде.
Обаче, то отстъпва пред любовта. То сяда на колене пред краката на любовта, ближе ги, моли се, плаче, докато тя му прости и изпрати на работа. Тя му казва: Доведи ми всички онези, на които отне живота. И пред любовта застават осакатени, измъчени, нещастни души. Тя вижда, какво им е отнето, и го връща двойно.
към беседата >>
Откак се осъзна като
мислещо
, разумно, свободно
същество
, жената израстна на височина.
Лявата половина на мозъка мисли, а дясната трансформира мисълта. Когато мъжът и жената общуват, става трансформиране на енергиите им. Тогава жената пожелава да стане мъж, но и мъжът възприема енергиите на жената. Тази е причината за възникването на женския въпрос. Какво донесе женският въпрос за жената?
Откак се осъзна като
мислещо
, разумно, свободно
същество
, жената израстна на височина.
Много естествено, мисълта удължава формите, а чувствата ги разширяват. Човек, на когото мисълта е силно развита, расте на височина. Ако чувствата са чрезмерно развити, той расте на широчина, той е пълен, нисък, с голямо благоутробие. Съзнателният разумен свят работи усилено за организиране на човешкото сърце, т.е. за жената в човека.
към беседата >>
Те се проявяват по особен начин във всяко живо
същество
.
Радвайте се, когато боледувате и когато оздравявате. И като страдаш, и като не страдаш, всичко е за слава Божия. Болестта има отношение към злото в човека, а здравето - към доброто. Обаче, и злото, и доброто са неизбежни сили. Те действуват в цялата природа - и в животните, и в растенията.
Те се проявяват по особен начин във всяко живо
същество
.
Например, когато злото действува в дървото, то е тъжно, с повехнали листа; когато доброто действува в него, то е в празнично настроение. Ако злото и доброто действуват върху животните и растенията, колко повече те действуват върху човека! Няма човек в света, който да е бил свободен от тяхната власт. Пророците, светиите, даже Христос са минали през закона на злото и на доброто. Днес всички учени, философи търсят начин да се освободят от злото.
към беседата >>
29.
Единният живот
,
ИБ
, София, 22.3.1932г.,
В това седи идейната любов: всеки човек може да обича
същество
, което седи по-високо от него.
В тази любов не трябва да влиза никаква ревност, никакво подозрение, никакво маловерие. Онзи, когото обичате, той всякога седи по-високо от вас. Не можете да обичате някой човек, ако той не седи по-високо от вас. Тъй щото, ако обичате Бога, обичате Го, защото Той седи по-високо от вас. Понеже Бог е над всички същества, затова и Той обича тия малките под Него.
В това седи идейната любов: всеки човек може да обича
същество
, което седи по-високо от него.
Не мислите ли, че съществото, което обичате, седи по-високо от вас, като погледнете на него, ще кажете: какво особено има в това сжщество, или в този човек, за което заслужава да се обича ? Питам: какво познахте в този човек? Казвам: никой не може да разбере човека. Човек се намира зад очите, зад ума, зад сърцето и т. н. Всички тия неща представят обвивки на човека, но не и самия човек.
към беседата >>
Не мислите ли, че
съществото
, което обичате, седи по-високо от вас, като погледнете на него, ще кажете: какво особено има в това сжщество, или в този човек, за което заслужава да се обича ?
Онзи, когото обичате, той всякога седи по-високо от вас. Не можете да обичате някой човек, ако той не седи по-високо от вас. Тъй щото, ако обичате Бога, обичате Го, защото Той седи по-високо от вас. Понеже Бог е над всички същества, затова и Той обича тия малките под Него. В това седи идейната любов: всеки човек може да обича същество, което седи по-високо от него.
Не мислите ли, че
съществото
, което обичате, седи по-високо от вас, като погледнете на него, ще кажете: какво особено има в това сжщество, или в този човек, за което заслужава да се обича ?
Питам: какво познахте в този човек? Казвам: никой не може да разбере човека. Човек се намира зад очите, зад ума, зад сърцето и т. н. Всички тия неща представят обвивки на човека, но не и самия човек. Умът, сърцето на човека са сили, които действат в него.
към беседата >>
Който седи под крилата на тази квачка, в края на краищата, той ще се излюпи не само като пиленце, но и като
мислещо
същество
.
Кой е изходният път от това положение? Това яйце трябва да се постави под крилата на някоя квачка, да се превърне на пиле. Затова, именно, е казано в 91 Псалом: „Който живее под покрива, т. е. под крилата на Всевишния, ще пребивае под сянката на Всемогъщия". Ето защо, човек всеки ден трябва да влиза под крилата на тази квачка.
Който седи под крилата на тази квачка, в края на краищата, той ще се излюпи не само като пиленце, но и като
мислещо
същество
.
Аз взимам думата „квачка" в нейния широк смисъл. Сега, аз говоря върху този предмет, защото последната цифра от 1932 година е двойка. Числото две представя света на майката, света на любовта. Ако не разберете любовта, няма да разберете и майката. Любовта е майката в света.
към беседата >>
Иска ли човек да се разбере, той трябва да заеме положението на ангел, или на някое
същество
с по-светъл ум и с по-възвишено сърце от неговото.
Не, от своето положение човек може да разбере жабата по-добр, отколкото, ако стане като нея. Жабата жаба не може да разбере. Човек може да разбере жабата, но жабата не може да разбере човека. И човек не може да разбере себе си, докато не мине в по-високо положение, в по-висока форма. Иначе, той не може да има ясна представа за себе си.
Иска ли човек да се разбере, той трябва да заеме положението на ангел, или на някое
същество
с по-светъл ум и с по-възвишено сърце от неговото.
Само по този начин той ще си състави ясна представа за човека и за това, което той сам е в сжщност. Мисълта, която сега ви казвам, е отвлечена, но аз се радвам, че е отвлечена. За едни тази мисъл може да е неразбрана; аз се радвам, че е неразбрана. За други тя може да е неопределена.; аз се радвамъ, че е неопределена. Ако разполагах с повече време, щях да ви поговоря, да направя неопределените неща определени, а ясните да затворя херметически, да не изгубят своето значение.
към беседата >>
30.
Разумният домостроител
,
НБ
, София, 3.2.1935г.,
В нейната система няма
същество
да стои празно.
Природата се отличава с нещо особено.
В нейната система няма
същество
да стои празно.
В природата всички същества малки и големи имат своя определена работа. Някой съзнават това, някой не съзнават, но тя всички е турила на работа и всички работят. От нейно гледище тя е доволна, че в нейната система няма нито едно същество, което да седи без работа, да бездействува. В природата безделници няма, всички работят от малко до голямо, но в човешкия свят има безделници. Противоречието, на което се натъкват хората се дължи на обстоятелството, че те едновременно се движат в два свята!
към беседата >>
От нейно гледище тя е доволна, че в нейната система няма нито едно
същество
, което да седи без работа, да бездействува.
Природата се отличава с нещо особено. В нейната система няма същество да стои празно. В природата всички същества малки и големи имат своя определена работа. Някой съзнават това, някой не съзнават, но тя всички е турила на работа и всички работят.
От нейно гледище тя е доволна, че в нейната система няма нито едно
същество
, което да седи без работа, да бездействува.
В природата безделници няма, всички работят от малко до голямо, но в човешкия свят има безделници. Противоречието, на което се натъкват хората се дължи на обстоятелството, че те едновременно се движат в два свята! Те се движат в два порядъка: Единият порядък е човешкият, а другият – на природата. И когато виждаме, че някой човек не работи, той живее в човешкия порядък. Някои казват: Аз работя.
към беседата >>
Но онова
мислещо
същество
, което е създадено по образ и подобие Божие, което може да изправи погрешките си и което прогресира, това е човекът.
Същото мога да кажа и за мечката. Вари я, печи я, все мечка ще си остане. И четири факултета да свърши, все мечка ще си остане. И боата, каквото и да ѝ се говори, все боа ще си остане. Животното си е животно.
Но онова
мислещо
същество
, което е създадено по образ и подобие Божие, което може да изправи погрешките си и което прогресира, това е човекът.
Като работи съзнателно върху себе си, той може да замени едно състояние с друго. Човек може да изправи не само своите погрешки, но и погрешките на другите хора около себе си. И тогава животът на човека ще бъде разбран за самия него и ще придобие друг смисъл. Мнозина са ме запитвали: Защо тия хора около тебе, които постоянно се занимават с Господа, защо са така хилави и слаби, защо и те боледуват, защо и те кашлят, защо и те умират? – Казвам им: Всички тия хора, които са около мене, нито един от тях не е роден по правилата, които аз препоръчвам.
към беседата >>
В нейната система няма
същество
да стои празно.
(втори вариант)
„Благоразумният домостроител.“ Природата се отличава с нещо особено.
В нейната система няма
същество
да стои празно.
В природата всички същества малки и големи имат своя определена работа. Някой съзнават това, някой не съзнават, но тя всички е турила на работа и всички работят. От нейно гледище тя е доволна, че в нейната система няма нито едно същество, което да седи без работа, да бездействува. В природата безделници няма, всички работят от малко до голямо, но в човешкия свят има безделници. Противоречието, на което се натъкват хората се дължи на обстоятелството, че те едновременно се движат в два свята!
към втори вариант >>
От нейно гледище тя е доволна, че в нейната система няма нито едно
същество
, което да седи без работа, да бездействува.
(втори вариант)
„Благоразумният домостроител.“ Природата се отличава с нещо особено. В нейната система няма същество да стои празно. В природата всички същества малки и големи имат своя определена работа. Някой съзнават това, някой не съзнават, но тя всички е турила на работа и всички работят.
От нейно гледище тя е доволна, че в нейната система няма нито едно
същество
, което да седи без работа, да бездействува.
В природата безделници няма, всички работят от малко до голямо, но в човешкия свят има безделници. Противоречието, на което се натъкват хората се дължи на обстоятелството, че те едновременно се движат в два свята! Те се движат в два порядъка: Единият порядък е човешкият, а другият – на природата. И когато виждаме, че някой човек не работи, той живее в човешкия порядък. Някои казват: Аз работя.
към втори вариант >>
Но онова
мислещо
същество
, което е създадено по образ и подобие Божие, което може да изправи погрешките си и което прогресира, това е човекът.
(втори вариант)
Същото мога да кажа и за мечката. Вари я, печи я, все мечка ще си остане. И четири факултета да свърши, все мечка ще си остане. И боата, каквото и да ѝ се говори, все боа ще си остане. Животното си е животно.
Но онова
мислещо
същество
, което е създадено по образ и подобие Божие, което може да изправи погрешките си и което прогресира, това е човекът.
Като работи съзнателно върху себе си, той може да замени едно състояние с друго. Човек може да изправи не само своите погрешки, но и погрешките на другите хора около себе си. И тогава животът на човека ще бъде разбран за самия него и ще придобие друг смисъл. Мнозина са ме запитвали: Защо тия хора около тебе, които постоянно се занимават с Господа, защо са така хилави и слаби, защо и те боледуват, защо и те кашлят, защо и те умират? – Казвам им: Всички тия хора, които са около мене, нито един от тях не е роден по правилата, които аз препоръчвам.
към втори вариант >>
31.
Ценната дума
,
УС
, София, 3.2.1935г.,
Ще кажете, че човек е
мислещо
същество
и каквото прави, непременно се дължи на мисълта.
Много животи трябва да прекарва човек на физическия свят, за да изработи едно ценно качество, което да внесе в духовния свят, като основа на неговото съдържание, да се стабилизира. Ето защо, казваме, че духовният свят подразбира съдържанието на нещата, което е устойчиво, но лишено от друго качество - смисъл. Дълго време трябва да живее човек в духовния свят, за да изработи едно ценно качество за Божествения свят, а именно: да осмисли съдържанието. Това се постига чрез правата мисъл. Ето защо, ние казваме, че човек е дошъл на земята с единствената и съществена задача да се научи да мисли право.
Ще кажете, че човек е
мислещо
същество
и каквото прави, непременно се дължи на мисълта.
Дали яде, дали се облича, той все мисли. Наистина и това е мисъл, но не онази права, чиста, възвишена мисъл, която твори и съгражда. Докато не дойде до безличния живот, човек постоянно ще се натъква на съблазни и изкушения. Мисъл, която не може да освободи човека от съблазните и изкушенията, не е права, не е истинска. Каква мисъл има котката или друго някое животно?
към беседата >>
Той се различава по това, че мисли и чувствува и затова казваме, че човек е
мислещо
същество
.
Заблуждението пък е свързано с личния живот. Следователно, искате ли да имате права мисъл, освободете се от заблужденията си и от личния си живот. Като изучавате животните, виждате, че те представляват огледала, в които можете да се оглеждате. Човек мисли, че е създаден по образ и подобие Божие и коренно се различава от животните. Има нещо, по което човек се различава от животното, но не напълно.
Той се различава по това, че мисли и чувствува и затова казваме, че човек е
мислещо
същество
.
Без мисъл и чувство той не може да извърши нито една постъпка. Въпреки различието между човека и животните, Бог се грижи за всички живи същества. Той еднакво задоволява нуждите и на малките, и на големите същества. Може ли и човек да направи същото? Нали казва, че е създаден по образ и подобие Божие?
към беседата >>
Той поставя всяко
същество
- растение, животно, човек - на своето място.
Като не разбират живота, някои го делят на светски и на духовен. Това са окраски на живота, които се определят от съзнанието на хората. Има разлика между светския и духовния живот, но тя се вижда само от хора с пробудено съзнание. Докато е с обикновено съзнание, човек не се различава много, не можете да познаете, какъв е - светски или духовен. За човека с пробудено съзнание, живите същества са степени на съзнанието.
Той поставя всяко
същество
- растение, животно, човек - на своето място.
Като види едно дърво, например, той определя неговото място в настоящето и в бъдещето. Той знае, какво представлява дървото днес, но знае и неговото бъдеще. Който не разбира това, казва, че дървото е дърво и всякога ще си остане такова. Обаче, който разбира нещата, гледа на дървото като на същество, което има условия за развитие. Днес е дърво, което приготвя бъдещото си тяло, с по-високо съзнание от днешното.
към беседата >>
Обаче, който разбира нещата, гледа на дървото като на
същество
, което има условия за развитие.
За човека с пробудено съзнание, живите същества са степени на съзнанието. Той поставя всяко същество - растение, животно, човек - на своето място. Като види едно дърво, например, той определя неговото място в настоящето и в бъдещето. Той знае, какво представлява дървото днес, но знае и неговото бъдеще. Който не разбира това, казва, че дървото е дърво и всякога ще си остане такова.
Обаче, който разбира нещата, гледа на дървото като на
същество
, което има условия за развитие.
Днес е дърво, което приготвя бъдещото си тяло, с по-високо съзнание от днешното. И днес даже съзнанието на дървото е по-високо от това, което си представяме, но е вън от него. Много същества, вън от дървото, се грижат за него, помагат му да приготви своето бъдещо тяло. В това отношение, дървото се намира в положението на малко дете, за което се грижат родителите му, братята и сестрите му. Някои автори поддържат мисълта, че човек сам се създава.
към беседата >>
Ще кажете, че човек е
мислещо
същество
и каквото прави, непременно се дължи на мисълта.
(втори вариант)
Много животи трябва да прекара човек на физическия свят, за да изработи едно ценно качество, което да внесе в духовния свят като основа на неговото съдържание, да се стабилизира. Ето защо казваме, че духовният свят подразбира съдържанието на нещата, което е устойчиво, но лишено от друго качество, смисъл. Дълго време трябва да живее човек в духовния свят, за да изработи едно ценно качество за Божествения свят, а именно: да осмисли съдържанието. Това се постига чрез правата мисъл. Ето защо ние казваме, че човек е дошъл на земята с единствената и съществена задача да се научи да мисли право.
Ще кажете, че човек е
мислещо
същество
и каквото прави, непременно се дължи на мисълта.
Дали яде, дали се облича, той все мисли. Наистина и това е мисъл, но не онази права, чиста, възвишена мисъл, която твори и съгражда. Докато не дойде до безличния живот, човек постоянно ще се натъква на съблазни и изкушения. Мисъл, която не може да освободи човека от съблазните и изкушенията, не е права, не е истинска. Каква мисъл има котката или друго някое животно?
към втори вариант >>
Той се различава по това, че мисли и чувства и затова казваме, че човек е
мислещо
същество
.
(втори вариант)
Заблуждението пък е свързано с личния живот. Следователно искате ли да имате права мисъл, освободете се от заблужденията си и от личния си живот. Като изучавате животните, виждате, че те представят огледала, в които можете да се оглеждате. Човек мисли, че е създаден по образ и подобие Божие и коренно се различава от животните. Има нещо, по което човек се различава от животното, но не напълно.
Той се различава по това, че мисли и чувства и затова казваме, че човек е
мислещо
същество
.
Без мисъл и чувство той не може да извърши нито една постъпка. Въпреки различието между човека и животните Бог се грижи за всички живи същества. Той еднакво задоволява нуждите и на малките, и на големите същества. Може ли и човек да направи същото? Нали казва, че е създаден по образ и подобие Божие?
към втори вариант >>
Той поставя всяко
същество
– растение, животно, човек – на своето място.
(втори вариант)
Като не разбират живота, някои го делят на светски и на духовен. Това са окраски на живота, които се определят от съзнанието на хората. Има разлика между светския и духовния живот, но тя се вижда само от хора с пробудено съзнание. Докато е с обикновено съзнание, човек не се различава много, не можете да познаете какъв е – светски или духовен. За човека с пробудено съзнание живите същества са степени на съзнанието.
Той поставя всяко
същество
– растение, животно, човек – на своето място.
Като види едно дърво за пример, той определя неговото място в настоящето и в бъдещето. Той знае какво представя дървото днес, но знае и неговото бъдеще. Който не разбира това, казва, че дървото е дърво и всякога ще си остане такова. Обаче, който разбира нещата, гледа на дървото като на същество, което има условия за развитие. Днес е дърво, което приготвя бъдещото си тяло с по–високо съзнание от днешното.
към втори вариант >>
Обаче, който разбира нещата, гледа на дървото като на
същество
, което има условия за развитие.
(втори вариант)
За човека с пробудено съзнание живите същества са степени на съзнанието. Той поставя всяко същество – растение, животно, човек – на своето място. Като види едно дърво за пример, той определя неговото място в настоящето и в бъдещето. Той знае какво представя дървото днес, но знае и неговото бъдеще. Който не разбира това, казва, че дървото е дърво и всякога ще си остане такова.
Обаче, който разбира нещата, гледа на дървото като на
същество
, което има условия за развитие.
Днес е дърво, което приготвя бъдещото си тяло с по–високо съзнание от днешното. И днес даже съзнанието на дървото е по–високо от това, което си представяме, но е вън от него. Много същества, вън от дървото, се грижат за него, помагат му да приготви своето бъдещо тяло. В това отношение дървото се намира в положението на малко дете, за което се грижат родителите му, братята и сестрите му. Някои автори поддържат мисълта, че човек сам се създава.
към втори вариант >>
32.
Този е живият хляб
,
НБ
, София, 10.2.1935г.,
храната си, те хляба не могат да си намерят, но храната си намират, а човекът, разумното,
мислещо
същество
, не може да си намери хляба!
Хората се отдалечават от разумното, а при това искат резултати, които не могат да бъдат. Добрият живот седи в това – като се приближаваме към хляба, да знаем как да ядем. Сега иде възражението, казвате: Де ще намерим този, живия хляб? – Чудно нещо! Най-дребните, най-малките същества, си намират хляб т. е.
храната си, те хляба не могат да си намерят, но храната си намират, а човекът, разумното,
мислещо
същество
, не може да си намери хляба!
Ако една малка микроскопическа буболечица намира храната си, то човекът ли, последното творение на Бога, не може да намери своята храна? И тогава, преди две хиляди години се намери един човек в света, който можа да каже: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето и който ме яде, той ще придобие вечния живот“. И тогава мнозина се запитаха: Възможно ли е това? Как е възможно да се яде човек? И някои от Неговите ученици Го напуснаха, не можаха да разберат това нещо.
към беседата >>
33.
Като добрия син
,
ООК
, София, 1.1.1936г.,
Само
мислещото
същество
може да страда.
Трябва да се прави разлика между страдание и мъчение. Мъчението произлиза от нямане, а страданието – от преизобилие. Страда онзи, който е преял, мъчи се онзи, който нищо не е ял.
Само
мислещото
същество
може да страда.
Всеки ученик, който постъпва в училище, първоначално има мъчнотии. Той влиза и не е осведомен за буквите, за реда в училището. Но постепенно се научава. И колкото повече време минава, толкова повече той се просвещава и за него училището става любимо място. А в началото му треперят космите.
към беседата >>
Само човек може да говори, понеже е
мислещо
същество
.
Ако е жена или дете – пак същото, и те имат вкус. А ония с тънките устни минават за много скромни, че не ядат никак. Устата на човека имат три функции: най-напред представляват физическия свят - най-първо трябва да опиташ яденето; след това устата имат и функция да говорят; устата имат и функция да чувстват. Значи трите функции са: трябва да се движат, трябва да чувстват и трябва донякъде да изказват и мислите. Като говорим разумно, речта изказва мислите на човека.
Само човек може да говори, понеже е
мислещо
същество
.
Човек, чиито устни са нормално развити, у него чувствата са нормални, речта е нормална и яденето му е нормално. Мнозина от вас имате желание устните ви да станат по-тънки и ги свивате. Не, оставете се от тия стари навици! Оставете тази линия свободно, не я притискайте! Хигиената на устата изисква следното: устните не трябва да образуват права линия като линията АВ, а да има една малка кривина, като при линията СД.
към беседата >>
Но ти, човекът, разумното
същество
, не бързай да ядеш.
Мисълта не трябва да действа сама. Ако тя действа без чувствата, ще й липсва нещо, и ако чувствата работят без мисъл, ще им липсва нещо. Ако извършите една постъпка, в която липсват мисъл и чувство, тогава имаме механичен живот. Както един камък, който се търкаля надолу в планината – то е механично движение. На едно животно му забъркаш каша и то тича да яде – то има само чувствания, мисъл няма.
Но ти, човекът, разумното
същество
, не бързай да ядеш.
Мисли, разсъждавай как да ядеш. Като седнеш, започни да мислиш, след това вземи си хляб, откъсни едно късче, натопи го в яденето и започни свободно движенията с устата си. Може на пръв поглед да ви се вижда странно, че се занимавам с нашата уста. Ако ти не се занимаваш със своята уста, с какво ще се занимаваш? Мисълта е много по-отвлечена.
към беседата >>
34.
Не съдете по лице
,
НБ
, София, 12.1.1936г.,
Обаче, един ден между тях се яви едно
същество
малко, което те считаха за малчуган и което се отличаваше от тях по това, че те ходиха в положение хоризонтално, успоредно на земята, а това малко
същество
беше в перпендикулярно положение на земята и изправено на два крака.
Щом водата няма да пресъхне, и воденицата ми няма да престане да се върти. Следователно, ако в живота ни има някакво пресъхване, или някакво противоречие, това се дължи на обстоятелството, че ние нямаме едно право верую, едно право разбиране. Ако вие бихте живели преди осем хиляди години, преди създаването на човека, както е писано и в Библията, вие щяхте да срещнете грамадни животни, които свободно щяха да се разхождат по лицето на земята, като високопоставени личности, свободно щяха да си махат опашките. Те деляха земята помежду си, постоянно бяха във война, кои от тях да завладеят земята. Тогава тези големи животни бяха върхът на цивилизацията.
Обаче, един ден между тях се яви едно
същество
малко, което те считаха за малчуган и което се отличаваше от тях по това, че те ходиха в положение хоризонтално, успоредно на земята, а това малко
същество
беше в перпендикулярно положение на земята и изправено на два крака.
Това малко същество им стана господар. Значи, този малчуган днес е господар на тия животни и им заповядва. В какво се заключаваше силата на съществата от преди осем хиляди години и силата на човека? Силата на животните седеше в техните мускули, а силата на човека седеше в неговия ум, в неговата мисъл. Днес всички искате да бъдете силни.
към беседата >>
Това малко
същество
им стана господар.
Следователно, ако в живота ни има някакво пресъхване, или някакво противоречие, това се дължи на обстоятелството, че ние нямаме едно право верую, едно право разбиране. Ако вие бихте живели преди осем хиляди години, преди създаването на човека, както е писано и в Библията, вие щяхте да срещнете грамадни животни, които свободно щяха да се разхождат по лицето на земята, като високопоставени личности, свободно щяха да си махат опашките. Те деляха земята помежду си, постоянно бяха във война, кои от тях да завладеят земята. Тогава тези големи животни бяха върхът на цивилизацията. Обаче, един ден между тях се яви едно същество малко, което те считаха за малчуган и което се отличаваше от тях по това, че те ходиха в положение хоризонтално, успоредно на земята, а това малко същество беше в перпендикулярно положение на земята и изправено на два крака.
Това малко
същество
им стана господар.
Значи, този малчуган днес е господар на тия животни и им заповядва. В какво се заключаваше силата на съществата от преди осем хиляди години и силата на човека? Силата на животните седеше в техните мускули, а силата на човека седеше в неговия ум, в неговата мисъл. Днес всички искате да бъдете силни. Казвам: Ако ядеш трева, ще бъдеш силен като вола.
към беседата >>
Всички вярват в ума, в онова разумно
същество
, което ще дойде като господар в света.
Един ден умреш, погребат те, турят една каменна плоча на гроба ти и всичко с тебе се свършва. Дойдат други млади хора и те започват да разрешават същите въпроси, докато един ден и те остареят и заминат за онзи свет. Така всички вървят. Всички вярват в нещо. В какво седи вярата?
Всички вярват в ума, в онова разумно
същество
, което ще дойде като господар в света.
То ще бъде господар на смъртта. Хората още не са господари на смъртта. Има много анормалности в света. Сега ние идваме до философите, които са писали за и против живота. Няма какво да говорим за и против, но ние трябва да изучаваме природата. Защо?
към беседата >>
Той казваше: Като отида при Отца си, ще ви изпратя друго
същество
да мисли.
Той вечер не спеше, но прекарваше в дълбоко размишление. Христос изучаваше света, изучаваше хората. Той знаеше какви нужди имат, какво им липсва. Той знаеше какво щеше да стане. Той знаеше, мъже и жени (и жени) от какво се нуждаят и имаше всичко предвид.
Той казваше: Като отида при Отца си, ще ви изпратя друго
същество
да мисли.
Духът, който ще дойде, той ще ви научи да мислите. На учениците си казваше: Вие идете и проповядвайте, и Аз ще бъда с вас до скончанието на века. Казвате: Де е Христос? – Там, дето има мисъл, там е Христос; там дето няма мисъл, там не е Христос. Там, дето има Любов, там е Христос, дето има караница там не е Христос.
към беседата >>
Мислещото
същество
се познава по това, че в него няма никакви противоречия.
Както Той е мислил и мисли, така и ние трябва да мислим. Христос казва: „Както ме е Отец научил, така и аз говоря.“ Вие трябва да кажете, както ме е Христос научил. Когато наричаха Христа „Учителю благи“, той казваше: „Никой не е благ освен един Бог“. Само Бог е благ. Значи, онзи, който мисли, той е всякога благ.
Мислещото
същество
се познава по това, че в него няма никакви противоречия.
На религиозен език казано: Дето е духът, там е свободата. А мисълта е онази мощна сила, която разрешава всички въпроси в света. Сега на ваш език да ви кажа нещо. Ти никога не можеш да обичаш един човек, който не работи за тебе. Ти никога не можеш да обичаш един човек, който не мисли добро за тебе.
към беседата >>
35.
Отец ме люби
,
НБ
,
ИБ
, София, 22.3.1936г.,
Първоначално думата „човек” е подразбирала
мислещо
същество
, което разполага с благородни чувства.
При това, като изучавате черепите на различните народи, на различните раси, вие можете да ги сравнявате и да правите разлика между едни и други. Черепът на негъра, на китаеца, на европееца се различават един от друг. По черепа на белия човек се вижда, че той има по-добри заложби от тия на черния. Ще каже някой, че все са човеци. — И черният, и белият са човеци, но от човек до човек има голяма разлика.
Първоначално думата „човек” е подразбирала
мислещо
същество
, което разполага с благородни чувства.
Същият този човек е станал причина за всички нещастия в света. Ако проследите историята на човешкото развитие, ще видите, че за всички злини, за всички нещастия в света причина е човекът. Това е факт, в който всеки може да се убеди от личен опит. Сега, не взимайте нещата буквално, но разсъждавайте. Математиците боравят с числа.Те правят сечения, плоскости, изчисляват ги, турят ги на работа.
към беседата >>
По едно време той видял едно малко, дребно
същество
, подобно на синапово семе.
Във всяко нещо търсете научната страна, за да се ползувате от него. Когато Бог създал земята, на небето било устроено изложение на всичко онова, което било направено. На изложението дошли представители от всички светове, от всички царства, които съществували по това време. Между всички ангели, които присъствали на изложението, бил и падналият ангел — Луцифер . Той седял важно, със своето величие, и разглеждал всичко онова, което Бог е създал .
По едно време той видял едно малко, дребно
същество
, подобно на синапово семе.
Указало се, че това същество бил човекът . Господ видял, че Луцифер не обърнал внимание на това малко същество, не се спрял да го разгледа отблизо, затова го запитал: Видя ли човека? — Видях едно малко, дребно същество, но не се спрях да го разглеждам. — Вярваш ли, че от него ще излезе нещо? —Не вярвам .
към беседата >>
Указало се, че това
същество
бил човекът .
Когато Бог създал земята, на небето било устроено изложение на всичко онова, което било направено. На изложението дошли представители от всички светове, от всички царства, които съществували по това време. Между всички ангели, които присъствали на изложението, бил и падналият ангел — Луцифер . Той седял важно, със своето величие, и разглеждал всичко онова, което Бог е създал . По едно време той видял едно малко, дребно същество, подобно на синапово семе.
Указало се, че това
същество
бил човекът .
Господ видял, че Луцифер не обърнал внимание на това малко същество, не се спрял да го разгледа отблизо, затова го запитал: Видя ли човека? — Видях едно малко, дребно същество, но не се спрях да го разглеждам. — Вярваш ли, че от него ще излезе нещо? —Не вярвам . От синаповото семе нищо не може да излезе.
към беседата >>
Господ видял, че Луцифер не обърнал внимание на това малко
същество
, не се спрял да го разгледа отблизо, затова го запитал: Видя ли човека?
На изложението дошли представители от всички светове, от всички царства, които съществували по това време. Между всички ангели, които присъствали на изложението, бил и падналият ангел — Луцифер . Той седял важно, със своето величие, и разглеждал всичко онова, което Бог е създал . По едно време той видял едно малко, дребно същество, подобно на синапово семе. Указало се, че това същество бил човекът .
Господ видял, че Луцифер не обърнал внимание на това малко
същество
, не се спрял да го разгледа отблизо, затова го запитал: Видя ли човека?
— Видях едно малко, дребно същество, но не се спрях да го разглеждам. — Вярваш ли, че от него ще излезе нещо? —Не вярвам . От синаповото семе нищо не може да излезе. Такова нещо е човекът в моите очи.
към беседата >>
— Видях едно малко, дребно
същество
, но не се спрях да го разглеждам.
Между всички ангели, които присъствали на изложението, бил и падналият ангел — Луцифер . Той седял важно, със своето величие, и разглеждал всичко онова, което Бог е създал . По едно време той видял едно малко, дребно същество, подобно на синапово семе. Указало се, че това същество бил човекът . Господ видял, че Луцифер не обърнал внимание на това малко същество, не се спрял да го разгледа отблизо, затова го запитал: Видя ли човека?
— Видях едно малко, дребно
същество
, но не се спрях да го разглеждам.
— Вярваш ли, че от него ще излезе нещо? —Не вярвам . От синаповото семе нищо не може да излезе. Такова нещо е човекът в моите очи. — Много нещо ще излезе от това същество.
към беседата >>
— Много нещо ще излезе от това
същество
.
— Видях едно малко, дребно същество, но не се спрях да го разглеждам. — Вярваш ли, че от него ще излезе нещо? —Не вярвам . От синаповото семе нищо не може да излезе. Такова нещо е човекът в моите очи.
— Много нещо ще излезе от това
същество
.
— Не вярвам да излезе нещо — отговорил Луцифер . Обаче, заради неверието си, Луцифер трябвало да напусне небето и да слезе да се скита по света. Като го запитвали, защо напуснал небето, Луцифер отговарял: Едно време имаше изложение на небето. Между всичко създадено от Бога, беше и човекът —малко, дребно същество, като синапово семе. Господ ме запита: вярваш ли, че от това същество ще излезе нещо?
към беседата >>
Между всичко създадено от Бога, беше и човекът —малко, дребно
същество
, като синапово семе.
Такова нещо е човекът в моите очи. — Много нещо ще излезе от това същество. — Не вярвам да излезе нещо — отговорил Луцифер . Обаче, заради неверието си, Луцифер трябвало да напусне небето и да слезе да се скита по света. Като го запитвали, защо напуснал небето, Луцифер отговарял: Едно време имаше изложение на небето.
Между всичко създадено от Бога, беше и човекът —малко, дребно
същество
, като синапово семе.
Господ ме запита: вярваш ли, че от това същество ще излезе нещо? Аз казах, че нищо няма да излезе от него. Той ме убеждаваше, че ще излезе нещо, но аз не повярвах на думите Му. Заради неверието ми ме изпъдиха от небето. Голяма пакост ми създаде това малко същество!
към беседата >>
Господ ме запита: вярваш ли, че от това
същество
ще излезе нещо?
— Много нещо ще излезе от това същество. — Не вярвам да излезе нещо — отговорил Луцифер . Обаче, заради неверието си, Луцифер трябвало да напусне небето и да слезе да се скита по света. Като го запитвали, защо напуснал небето, Луцифер отговарял: Едно време имаше изложение на небето. Между всичко създадено от Бога, беше и човекът —малко, дребно същество, като синапово семе.
Господ ме запита: вярваш ли, че от това
същество
ще излезе нещо?
Аз казах, че нищо няма да излезе от него. Той ме убеждаваше, че ще излезе нещо, но аз не повярвах на думите Му. Заради неверието ми ме изпъдиха от небето. Голяма пакост ми създаде това малко същество! Като слязох на земята, скитах се самотен от едно място на друго и видях един ден едно голямо същество, че работи, създава, твори.
към беседата >>
Голяма пакост ми създаде това малко
същество
!
Между всичко създадено от Бога, беше и човекът —малко, дребно същество, като синапово семе. Господ ме запита: вярваш ли, че от това същество ще излезе нещо? Аз казах, че нищо няма да излезе от него. Той ме убеждаваше, че ще излезе нещо, но аз не повярвах на думите Му. Заради неверието ми ме изпъдиха от небето.
Голяма пакост ми създаде това малко
същество
!
Като слязох на земята, скитах се самотен от едно място на друго и видях един ден едно голямо същество, че работи, създава, твори. Почудих се, кое ще е това същество, което не познавам. Разбрах, че това бил човекът — онова малко синапово семе, което преди хиляди години не ми вдъхна никакво доверие. Наистина, от малкото синапово семе излезе виден, знаменит човек, когото Бог постави в рая, там да живее и да се развива. От този момент Луцифер си поставил за цел да изкара човека от рая, да отнеме щастието му.
към беседата >>
Като слязох на земята, скитах се самотен от едно място на друго и видях един ден едно голямо
същество
, че работи, създава, твори.
Господ ме запита: вярваш ли, че от това същество ще излезе нещо? Аз казах, че нищо няма да излезе от него. Той ме убеждаваше, че ще излезе нещо, но аз не повярвах на думите Му. Заради неверието ми ме изпъдиха от небето. Голяма пакост ми създаде това малко същество!
Като слязох на земята, скитах се самотен от едно място на друго и видях един ден едно голямо
същество
, че работи, създава, твори.
Почудих се, кое ще е това същество, което не познавам. Разбрах, че това бил човекът — онова малко синапово семе, което преди хиляди години не ми вдъхна никакво доверие. Наистина, от малкото синапово семе излезе виден, знаменит човек, когото Бог постави в рая, там да живее и да се развива. От този момент Луцифер си поставил за цел да изкара човека от рая, да отнеме щастието му. Той си казал : На времето човекът стана причина да ме изпъдят от небето, а сега аз ще стана причина да го изпъдят от рая.
към беседата >>
Почудих се, кое ще е това
същество
, което не познавам.
Аз казах, че нищо няма да излезе от него. Той ме убеждаваше, че ще излезе нещо, но аз не повярвах на думите Му. Заради неверието ми ме изпъдиха от небето. Голяма пакост ми създаде това малко същество! Като слязох на земята, скитах се самотен от едно място на друго и видях един ден едно голямо същество, че работи, създава, твори.
Почудих се, кое ще е това
същество
, което не познавам.
Разбрах, че това бил човекът — онова малко синапово семе, което преди хиляди години не ми вдъхна никакво доверие. Наистина, от малкото синапово семе излезе виден, знаменит човек, когото Бог постави в рая, там да живее и да се развива. От този момент Луцифер си поставил за цел да изкара човека от рая, да отнеме щастието му. Той си казал : На времето човекът стана причина да ме изпъдят от небето, а сега аз ще стана причина да го изпъдят от рая. Обаче, има разлика между пакостта, която човек е направил на Луцифера и тази, която Луцифер е направил на човека.
към беседата >>
36.
Разумният музикален живот
,
ООК
, София, 5.5.1937г.,
Разумното или
мислещо
същество
на човека е
мислещото
музикално сърце на човека.
Тогава казва Писанието, че създаде Бог небето и земята и земята беше неустроена. И човекът, който е създаден и той е неустроен. Сега се строи човек. Сега е строене на човека. Иде една нова фаза в живота, при която крачка напред не можете да вземете без разумното сърце на човека.
Разумното или
мислещо
същество
на човека е
мислещото
музикално сърце на човека.
Сега аз няма да говоря за музиката като изкуство. Понеже във външната страна на музиката, като проява на живота вие не можете да схванете великото в живота без музика. Именно тя е турена там във вашия говор. Там са турени тия струни, вие ако искате да развивате един живот, като дойде говора. Всеки един говор започва с музика.
към беседата >>
37.
Мъдростта съгради
,
НБ
, София, 28.2.1943г.,
Човек е
мислещо
същество
.
Някои хора вземат само едната страна. Има жени на нощта, на тъмнината, има жени на деня. Те се различават по характера. Онези са караяз, чернички, с дебелички устни, а жените на деня са белички, със сини очи. Не е само до формата.
Човек е
мислещо
същество
.
Трябва да се определят съществените качества на човека. Кое отличава човека? Светлината, която човек носи в себе си, светлината, която носи в себе си, и силата, която носи в себе си, възможностите, които носи – то е човекът. Човек без ум що е? Човек без сърце що е?
към беседата >>
Бог е най-близкото
Същество
, Което е за нас.
Като започнат хората да любят Бога, спасяват света. Човек, като люби Бога, учен може да стане, поет, музикант. Без тази Любов, ако остави настрана Любовта, не става. Тук-там се появява Любовта, за милостиня. Милостинята е второстепенно нещо, най-първо човек трябва да има Любов към Бога.
Бог е най-близкото
Същество
, Което е за нас.
Бащата, майката, които имаме, са Негови настойници, братята, сестрите наоколо ни, в тях Бог се изявява. Той е скрит във всички неща. Зад тия форми ние трябва да виждаме Причината, Която ни обича. Ние казваме, че този ни обича, онзи ни обича и всякога оставаме излъгани. Нямаме една правилна философия.
към беседата >>
Христос казва: „Ако не се родите наново от вода и Дух, не може да влезете в Царството Божие.“ Вие казвате, че някой е станал гений, значи някое гениално
същество
е влязло.
Малко по-дълбоко ще копаеш. Та сега в света, докато имаме майки, така е. Има друг един начин за раждане за бъдеще. Хората сами ще се раждат. Сам ще се роди човек.
Христос казва: „Ако не се родите наново от вода и Дух, не може да влезете в Царството Божие.“ Вие казвате, че някой е станал гений, значи някое гениално
същество
е влязло.
Когато в почвата израсне някоя форма, значи някое семенце е паднало. Тази почва не може да произведе семето, но може да го възрасти. Един скъпоценен камък не излиза от земята. Тя не го е създала. Туй, което създава скъпоценния камък, е съвсем друго.
към беседата >>
Аз поддържам в света, че Бог е туй
Същество
, Което е най-близко до нас.
Никога не може да предизвикаш в хората тия мисли, които в теб ги няма. Ти не може да бъдеш добър, ако не си добър. Ти не може да направиш хората умни, ако ти не си умен. Ако твоята душа не се стреми да бъдеш проводник на Божията Любов, как ще повлияеш на хората? Туй всички трябва да го знаете.
Аз поддържам в света, че Бог е туй
Същество
, Което е най-близко до нас.
Този, Който е създал всичко, в Него погрешка няма. Той е най-близкото Същество, Което ни разбира. То ни разбира тъй, както никое друго същество, То е отзивчиво на всичките мисли, чувства и страдания, както никой в света не е отзивчив. Няма какво да се съмняваме в това. Може да ви приведа много примери.
към беседата >>
Той е най-близкото
Същество
, Което ни разбира.
Ти не може да направиш хората умни, ако ти не си умен. Ако твоята душа не се стреми да бъдеш проводник на Божията Любов, как ще повлияеш на хората? Туй всички трябва да го знаете. Аз поддържам в света, че Бог е туй Същество, Което е най-близко до нас. Този, Който е създал всичко, в Него погрешка няма.
Той е най-близкото
Същество
, Което ни разбира.
То ни разбира тъй, както никое друго същество, То е отзивчиво на всичките мисли, чувства и страдания, както никой в света не е отзивчив. Няма какво да се съмняваме в това. Може да ви приведа много примери. Тогава ако се съмнявате, казвате: „Дали този пример е факт или измислица? “
към беседата >>
То ни разбира тъй, както никое друго
същество
, То е отзивчиво на всичките мисли, чувства и страдания, както никой в света не е отзивчив.
Ако твоята душа не се стреми да бъдеш проводник на Божията Любов, как ще повлияеш на хората? Туй всички трябва да го знаете. Аз поддържам в света, че Бог е туй Същество, Което е най-близко до нас. Този, Който е създал всичко, в Него погрешка няма. Той е най-близкото Същество, Което ни разбира.
То ни разбира тъй, както никое друго
същество
, То е отзивчиво на всичките мисли, чувства и страдания, както никой в света не е отзивчив.
Няма какво да се съмняваме в това. Може да ви приведа много примери. Тогава ако се съмнявате, казвате: „Дали този пример е факт или измислица? “ Един българин ми разправяше следующия пример: В миналата обща война, когато българите отстъпили, той там бил градинарин.
към беседата >>
За вас е цвете, а за мен ни най-малко не е цвете, но едно разумно
същество
, което взело формата на едно цвете.
Да имате Любовта за цел, Мъдростта за цел и Истината за цел. Мен и цветята като ми говорят, и тях слушам. По някой път се спирам при някое цвете, то си разправя цялата история. Това за вас може да е приказка. Много пъти съм се спирал по десетина минути да разговарям с някое цвете и то ми разправя своята история.
За вас е цвете, а за мен ни най-малко не е цвете, но едно разумно
същество
, което взело формата на едно цвете.
Казвам му: Кои са причините, че дойдохте в тази форма? Казва: „Аз се нуждая от чистота, затова нося белия цвят.“ Друго ми казва: „Аз нося червения цвят, понеже в миналото съществуване не използувах живота, сега искам безкористен да бъда в този живот.“ Всичките плодни дървета, житото, царевицата, ябълките, крушите, сливите – всичките се жертвуват, за да придобият някоя добродетел. Всички се жертвуват за нас, разумните същества, направени по образ и подобие на Бога. Ние ходим и много малко вършим.
към беседата >>
Едно слънчево
същество
на една година, то е на 120 милиона наши години.
Ще видим добрите страни и отрицателните страни – така може да се изучи човешкият характер. Ще изучаваме и слабите страни. Казвам: Защо да не работим всички? Аз ви препоръчвам да работите върху себе си. Някой минал 45, 50, 60 години Ти и на 120 години като станеш, работѝ.
Едно слънчево
същество
на една година, то е на 120 милиона наши години.
Слънцето, за да обиколи около своя център, му взема 200 милиона години. Едно същество на 200 милиона земни години, то е на една слънчева година. Ти си на 100 години – каква част съставлява от Слънцето? Говорите за старост. 120 години са играчка, нищо не значат.
към беседата >>
Едно
същество
на 200 милиона земни години, то е на една слънчева година.
Казвам: Защо да не работим всички? Аз ви препоръчвам да работите върху себе си. Някой минал 45, 50, 60 години Ти и на 120 години като станеш, работѝ. Едно слънчево същество на една година, то е на 120 милиона наши години. Слънцето, за да обиколи около своя център, му взема 200 милиона години.
Едно
същество
на 200 милиона земни години, то е на една слънчева година.
Ти си на 100 години – каква част съставлява от Слънцето? Говорите за старост. 120 години са играчка, нищо не значат. Да мерим живота с Любовта. Според мене мярка е Любовта за късите вълни, за средните вълни е Мъдростта, а за дългите вълни е Истината.
към беседата >>
38.
Важното в живота
,
НБ
, София, 1.8.1943г.,
Човек е
мислещо
същество
.
Ако ти седиш, подложиш гърба на Слънцето, неразположен си, някой път си се отчаял, като се погрееш половин час, дойде ти една добра мисъл – как мислиш, откъде дойде тази, добрата мисъл? От Слънцето, от разумните същества, които живеят там. Понякога казваме, че човек е човек. Но що е човек? Много малко знаем за човека.
Човек е
мислещо
същество
.
Що е човешката мисъл? Човек е същество, което обича, същество, което има воля. Но за да има воля, едно от качествата на волята е добротърпението. Основата на волята е търпението. Човек, който не може да търпи, няма воля.
към беседата >>
Човек е
същество
, което обича,
същество
, което има воля.
Понякога казваме, че човек е човек. Но що е човек? Много малко знаем за човека. Човек е мислещо същество. Що е човешката мисъл?
Човек е
същество
, което обича,
същество
, което има воля.
Но за да има воля, едно от качествата на волята е добротърпението. Основата на волята е търпението. Човек, който не може да търпи, няма воля. Казваме: неволя. Неволята е безволие.
към беседата >>
НАГОРЕ